автор: miglena

Вярвах:
в силата на жизнеността
и съдбата.

Надявах се:
да побеждават доброто
и красотата.
Обичах:
до забрава.
Враговете си дори.
Изгубих всичко.
И какво от това?

Превърнах страданието
в стихове и пепел.
Пребродих земните
и небесните измерения.
Живея...
за кой ли пореден път.
Прераждам се
от своята собствена смърт.

Лъчистият ми поглед
сътворява усмивки.
Пламтящите ми огньове
поразяват подлостта,
лъжата, посредствеността.
Изгарям на позорна клада
суетата и гордостта.
Опожарявам се,
за да съм вечно млада.
Летя нависоко.
Понякога и пропадам.
В дим и въглен
спомените изпепелявам.

Весталка съм на
изконното вечно сияние.
Благословена и прокълната
все да възкръсвам.
Затова в преданията
и легендите символизирам
вечните упования:
Любов.
Надежда.
Вяра.