автор: fugitive

Контето се обажда на Юлиян и с Орлов поръчват покушение срещу Етъров. Орлов се обажда на Гошо Гошев и съобщава за планиран атентат срещу Етъров. Щурм командата на Етъров намира и сериозно пребива Юлиян, който успява да избяга с помощта на съотборниците си и се покрива.
Глава 5

Докато се потеше под щангите във фитнеса, Юлиян си мечтаеше за ваканция. Искаше да си вземе отпуск и да се махне поне за известно време. А може би и въобще да се махне и да се пресели на някой слънчев остров където по цял ден да си лежи на плажа под палмите и, заровил крака в топлия пясък, да се налива с питиета с чадърчета. Крайно време му беше да се пенсионира от занаята, но му беше пределно ясно, че никой няма да го остави да изчезне просто ей така по собствена воля. Знаеше прекалено много неща за прекалено много хора, които обичаха винаги да знаят местонахождението му, за да го държат под око.

Напоследък го беше хванала и параноята и в последните няколко седмици имаше чувството, че някой го следи. От две седмици ходеше въоръжен почти навсякъде. Опасяваше се, че рано или късно ченгетата щяха най-сетне да го спипат и тогава играта щеше сериозно да загрубее. Още по-лошо щеше да стане, ако някой от тези, които сега му се пишат приятели решат, че услугите му вече не са им нужни или че знае прекалено много и му е време за пенсия. Щяха да облекчат пенсионната система като му пуснат куршум в главата.

Юлиян пусна щангата с трясък на пода, нахлузи боксьорски ръкавици и отиде да поблъска боксовата круша в другия край на залата.

Беше време за отпуск и трябваше да започне да го планира веднага.

Час по-късно, докато се размотаваше из съблекалнята, телефонът му иззвъня. Преди да вдигне, Юлиян погледна дисплея - беше Контето.

- Донков слуша - каза той.

- Здравей, съседе, как си? - по тона си личеше, че Контето пак ще иска услуга.

- Добре, благодаря!

- Би ли дошъл след половин час в клуба да пийнем по едно и да се видим?

- Нека е след час, ако не ти е проблем.

- Добре, ще те чакаме.

Юлиян се зачуди на множественото число. Обикновено тези разговори се водеха на четири очи и не на публични места, но от друга страна Вселена Клуб1 се славеше с дискретността си - там никой нищо не виждаше и не чуваше.

Докато караше към клуба в центъра на София, Юлиян продължи да се навива и докато стигне дотам, параноята съвсем му хвана дайретата. - Клуб Вселена и което и да е друго публично място, далеч не беше най-подходящото за такива разговори, независимо от дискретността си. Докато обикаляше в търсене на място за паркиране, Юлиян се зачуди какво щеше да излезе от тази история и дали да не си плюе на петите. Реши да чуе какво ще иска Контето този път - трябваше му още една последна добре платена поръчка и щеше да си събере багажа и да изчезне. Имаше няколко варианта за бягство, но при всички положения му трябваше между един ден и една седмица, за да ги вкара в действие и да се изпари.

Юлиян паркира малко по-встрани, надявайки се да не му се наложи да се изнася бързо от района. Остави пистолета си на пътническата седалка и метна отгоре сака си - никой нямаше да го пусне вътре въоръжен.

Пред клуба, освен обичайните лъскави коли, беше паркиран и държавен Мерцедес със синя лампа отгоре и жълта лепенка на НСО на стъклото. Пред входа се мотаеха обичайните дебеловрати момчета на Контето и си разменяха враждебно - любопитни погледи с дебеловратите момчета на държавна служба. Единствената разлика между двете групички беше в облеклото - едните бяха с черни найлонови тениски и дебели ланци2, а другите се бяха натъкмили с костюми и вратовръзки.

Клубът тънеше в обичайния си сумрак. Юлиян за пореден път се спъна в женските крака, стърчащи от едно от канапетата и си фрасна капачката в ръба на стъклената масичка. Разтривайки коляното си с ругатни, Юлиян погледна въпросително бармана, който му кимна едва забележимо и му посочи стълбището към тоалетните.

Във фоайето с магазина за подаръци пред тоалетните имаше още телохранители, които претърсиха Юлиян отново.

Като се увери, че Юлиян няма оръжие и микрофони по себе си, гардът кимна на колегата си, който посочи с дулото на автомата към завеската зад щанда с евтини рекламни дрънкулки на клуба3. С тихо съскане на пневматика масивната врата отзад се отвори и Юлиян пристъпи в сравнително просторно помещение, оформено като игрална зала, опасана със сепарета с маси и кожени дивани. В далечния край имаше и сцена с пилон, който в този ранен час на деня беше празен.

Недалеч от сцената, в едно от сепаретата в дъното се бяха настанили Контето и някакъв тип в костюм, чието лице почти не се виждаше, скрито в сенките.

- Здравей, Юлияне, заповядай при нас! - махна му Контето.

Юлиян се приближи и видя, че другият човек е политикът Орлов, който бавно отпиваше турско кафенце и гледаше мрачно иззад очилата си.

"Работата стана дебела", помисли си Юлиян и си придърпа стол.

- Какво ще пиеш? - попита Контето в ролята на домакин.

- Кафе и тоник. - каза Юлиян и запали цигара.

След минута-две кръшна сервитьорка донесе поръчките и се изнесе от помещението почти на бегом. Юлиян забеляза, че през цялото време тя гледаше навсякъде другаде, но не и към седящите около масата.

- Как е животът, Юлияне? - поинтересува се Контето, за да прекъсне мълчанието. - Как е старата махала?

- Добре, благодаря. Все същото си е в квартала. Почти нищо не се е променило.

След тази размяна на реплики отново настъпи неловко мълчание, което Юлиян нямаше намерение да нарушава - беше решил да говори колкото се може по-малко, в случай, че разговорът се записваше. Той се облегна спокойно назад и отпи от кафето си в очакване да чуе за какво е тази среща. Орлов пушеше и сърбаше кафенцето, скрит в сенките, без да обели дума.

- Имаме нова поръчка за теб. - Контето най-сетне наруши тишината.

Юлиян смачка фаса в пепелника и се приготви да слуша.

- Става дума за Етъров. - отрони Контето с равен тон, а Орлов се прокашля многозначително.

Юлиян повдигна вежди и подсвирна през зъби.

- Политиците са рискова инвестиция и минават по другата тарифа. - каза той.

"Май е най-добре да си събирам багажа и да се омитам", помисли Юлиян. "Колкото по-бързо и далече, толкова по-добре."

- Парите не са проблем. - Орлов най-сетне проговори. - Стига да свършите работата чисто и бързо.

- Юлиян е най-добрият професионалист. - каза Контето. - Аз лично гарантирам за него.

- Добре, значи се разбрахме. Половината сега, останалото после. - Юлиян си допи тоника и стана да си ходи. - Приятен ден!

Излезе бързо от заведението и седна в Додж-а. Скри лице в шепи, разтърка очи и зарови пръсти в косата си. "Трябва да изчезвам," помисли си той и разрови връзката ключове. Ключът от банковия сейф, в който държеше фалшивата си самоличност, се гушеше невинно между този за входа на кооперацията и този от гаража. Юлиян запали колата и подкара към банката, за да си вземе нещата от сейфа. Имаше не повече от една седмица на разположение да задвижи план А, да приключи с тази държава и да хване самолета. Може би дори по-малко.

Междувременно във Вселена Клуб Орлов допиваше третото си кафе, а Контето поръчваше първия си Chivas за деня.

- Нямаш грижи, Жорка. - каза Орлов. - Хората на Етъров ще му видят сметката.

- И все пак си мисля, че беше по-добре да го предадем на ченгетата. - въздъхна Контето.

- Глупости! - изсумтя презрително Орлов. - Знаеш как стават нещата тука - ще си вземе добър адвокат, ще плати тук-там и ще се измъкне невинен. Освен това може и да реши да пропее, а знаеш, че напоследък в затвора стана доста безопасно. Трудно се организират убийствата там. Така е най-добре. Горилите на Етъров ще го докопат и ще му светят маслото. Че и без пари ще ни излезе. Само дето малко грозно ще се получи, ха-ха! - Етъров наема само садистични копелета.

- Както кажеш. - въздъхна Контето и угаси угризенията си с две солидни глътки уиски.

- Ти сега какво? Да не вземеш да се разкандърдисаш? Нещо май си се размекнал, Конте. Едно време нямаше и да се замислиш дори.

- Аз и сега не се замислям, но Юлиян ми е приятел от едно време от квартала. Ритали сме заедно, джанки сме крали...

- Откога пък стана и сантиментален? - вдигна вежди Орлов.

- Не съм сантиментален, бе! - Контето почна да се ядосва и се надигна да си ходи. - Ти тук ли оставаш?

- Да, ще пийна още едно кафенце.

- Добре, 'айде, чао!

Щом вратата се затвори, Орлов изсумтя презрително и извади мобилния си телефон.

- Гоше, здрасти. Орлов на телефона.

- А, здравейте, господин Орлов! - главният редактор на жълтия вестник Смут, Гошо Гошев, винаги се радваше, когато го търсят политици.

- Слушай, имам нещо много интересно за теб. Става дума за покушение.

- Записвам.

- Абе, не е много за по телефона. Ще взема да мина през редакцията. Ти там ли си?

- Да, ще ви чакам.


Щом излезе от банката, стиснал в ръка пакета със задграничния паспорт, другите документи и банковите карти, Юлиян се успокои малко и реши да се държи по обичайния начин. В крайна сметка, поръчката можеше и да е истинска. Той, обаче, нямаше намерение да се юрне да я изпълнява веднага - не и преди да е готов да драсне през най-близкото КПП.

Докато ровеше из джобовете си за ключовете, телефонът му иззвъня - беше Звярът.

- К'во става копеле, еба ли снощи?

- Много любопитен си станал, перверзнико! Ти май откакто се задоми сексуалният ти живот съвсем замря и само с хорския се занимаваш.

- Е, хайде сега! На мен всичко можеш да кажеш, нали съм ти приятел.

- Не е за по телефона. - каза Юлиян.

- Слушай, копеле, искаш ли да си направим едно кросче в Ловния Парк следобед?

- Може. В колко часа предлагаш?

- Ми, аз сиа имам малко работа, начи в, да речем, 4?

- ОК, в 4 ще те чакам при чешмата на велосипедната алея. Там можем да оставим колите.

- Добре, 'айде.

Юлиян паркира Доджа в разкаляната странична алея и реши да изпуши една цигара, докато дойде Звяра. По едно време в далечината се чу шум от автомобил и Юлиян наостри уши. Никой не дойде - явно беше поредната двойка, в търсене на съвременния вариант на кърската любов на задната седалка.

Звярът закъсняваше както винаги и Юлиян си извади телефона да поиграе малко голф, докато го чака. Изобщо не забеляза тримата, които се зададоха по алеята и тихо обградиха пикапа му. Единият се пресегна и го извлече от седалката на калната земя на няколко метра от колата. Първият ритник се стовари право в стомаха му и му изкара въздуха. Юлиян се опита да стане, но вторият удар го повали обратно на земята. Мощен ритник в бъбреците го запрати към пикапа и той си разби веждата в ръба на вратата. Заслепен от болката и кръвта, стичаща се в окото му, Юлиян се вкопчи във волана и се опита да докопа Глока от пътническата седалка. Единият от нападателите му метна мотоциклетна верига на врата и почна да го души. Юлиян успя да пъхне ръка под веригата и да се пребори за глътка въздух. Дробовете му изгаряха в агония. С последни сили издърпа веригата и измъкна главата си от примката. Сви се на земята, дишайки на пресекулки и си помисли дали Звярът ще дойде на време.

Първият нападател го сграбчи за косата, изправи го и го засили към близкото дърво. Юлиян се спъна, залитна и се свлече на земята, преди да стигне дървото. Двама от нападателите го повлякоха по страничната алея между дърветата и го тръшнаха в една дъбова горичка. Юлиян се опита да стане и да се върне към колата, но отново бе повален на земята от серия ритници.

Тримата се скупчиха над него и продължиха да го ритат където сварят. Отнякъде в ръцете на единия се появи парче оловна тръба и той започна да го налага по гърба и главата систематично със садистично удоволствие.

С добре премерен удар му разби главата, после го фрасна пак. Шурна кръв, която опръска кубинките на нападателите и бавно започна да попива в разкаляната от снощния дъжд и боя земя.

След поредния злобен удар в главата, Юлиян загуби съзнание и потъна в лепкав топъл мрак.

В един миг ударите спряха. Изстрели, гневни викове, шум от боричкане и тропот от бягащи крака нарушиха горската тишина. Юлиян простена и се опита да надигне глава, за да види какво става. Цялото му тяло беше като прекарано през месомелачка и изобщо не можа да помръдне. Остана да лежи неподвижно по лице и да чака, опитвайки се да остане в съзнание. Виковете и стъпките продължиха да се отдалечават и скоро останаха само обичайните горски шумове. Птиците пееха, вятърът шумолеше в листата, а близката рекичка ромолеше. Юлиян пак се опита да се надигне, но главата го болеше зверски и той реши да не мърда повече и да се опита да остане в съзнание. Гледаше обраслата с мъх кора на близкия дъб и поклащащата се туфа трева, изникнала в корените на дървото и се чудеше кога онези ще се върнат да го довършат.

Чифт кални маратонки пристъпиха пред дъба и Юлиян затвори очи в очакване на нова серия удари. Някой го хвана за рамото и го обърна по гръб. Завъртя му главата на една страна и му опипа врата за пулс. Юлиян изохка и бавно отвори очи. Видя разтревожената физиономия на Звяра, стиснал неговия Глок и любимия си нож. От джоба на анцуга му се подаваше бутилка минерална вода.

Звярът беше видимо пищисан и погледът му нервно шареше между лицето на Юлиян и околните храсти. Кокалчетата му бяха побелели от стискане на пистолета. Зад гърба на Звяра надничаше Маорът Хюи и усилено плюеше4 на земята. Ноздрите му бяха кръвожадно разширени от горещата кръв на предците му, но, въпреки мургавия си тен, беше доста пребледнял и нервно бършеше устата си с хавлиен пешкир с логото на отбора.

- Избягаха, копеле. - каза Звярът. - Усмихнах им се с нож между зъбите...

- Щяха да ме пребият до смърт. - промърмори Юлиян.

- Почти са успели. Добре ли си?

- Ти как мислиш? Добре че дойдохте.

- К'ви бяха тия, агенти, бе човек? Да не си сгазил лука нещо?

- Не знам, човече, ще да е цяла леха.

"Мамка му!" помисли си Юлиян "Минавам на план Г". Вдигна ръка и опипа главата и лицето си. После почна да си опипва ребрата. Болеше го адски и то навсякъде, но това беше по-добрият вариант поне не му бяха строшили гръбнака. Погледна окървавените си пръсти и промърмори:

- Главата ми кървав фенер с разтрошени стъкла...

- Вместо да ми цитираш Гео Милев, ми кажи дали можеш да станеш. - Звярът бързо се окопитваше. Беше виждал какви ли не кръвопролития по кръчмите5 и ръгби игрищата и прекрасно знаеше, че макар и доста грозна картинка за момента, стига да нямаше нищо счупено, Юлиян щеше да се оправи сравнително бързо.

- Дай ми малко вода, моля те!

Звярът безмълвно му подаде бутилката и измъкна пешкира от ръцете на Хюи, който продължаваше да трие уста и да си смуче зъбите. Сгъна кърпата и я пъхна под главата на Юлиян.

- Слушай, трябва да те закарам в Пирогов. - загрижен каза Звярът

- Никакви болници! - изръмжа Юлиян и бавно се надигна.

Светът се завъртя пред очите му и той побърза да легне пак.

- Не ми се прави на герой, копеле! Колко пръста виждаш? - Звярът вдигна два пръста пред носа на Юлиян. - Колкото и да ти е дебела главата, такъв бой с оловна тръба сигурно ти е докарал сътресение. Ако не можеш да станеш, ще те носим с Хюи.

- Васе, ти си ми приятел, нали?

- Мда. И то отдавна.

- Тогава, моля те, ме покрий някъде докато се пооправя и не ми задавай въпроси.

- Добре, но първо трябва да те види лекар. Не ми изглеждаш хич добре.

- Нищо ми няма! - простена Юлиян и пак се надигна.

Този път успя да се закрепи в седнало положение, въпреки че главата му се въртеше като след 100 грама Savoy менте и усещаше тялото си като след сблъсък с парен локомотив. От разбитата му глава продължаваше да се стича струйка кръв, а охлузеното от мотоциклетната верига на врата му бързо ставаше мораво.

- Аха, да! Чуваш ли бе, Хю? Нищо му нямало! - Звярът пъхна Глока в ластика на шушляковото си долнище и пристегна връзките.

- Така ще си простреляш топките, копеле! Пусни предпазителя!

- Ставай да те водя на доктор, агент! Хайде! - Звярът го задърпа за ръката. - Само си увий пешкира на главата, че ще ми оцапаш новата тапицерия.

- Вземи мойта кола. Хюи ще ни следва с твойта.

- Добре, мен! Хайде, че ще мръкне скоро, а до вилата ми има бая път и то гаден. Предпочитам да карам по светло. Ще ми поостанеш малко на гости. Малко е аграрно и кенефът е навънка, но има ток и вода, а и в селото има един много добър фелдшер. Ще си правим и скари-мари и ще пием бири-мири - изобщо купон. Въздухът е хубав там, ще оздравееш за нула време.

- ОК, мерси, Васе! Цял живот ще съм ти задължен.

- Няма проблеми, мен! Няма проблеми. - Звярът метна ключовете на Хюи и му каза: - Закарай колата пред нас и кажи на жената, че отивам на риба за две седмици. Да не ме чака! Ако почне да те разпитва, направи се, че още не си научил български.

- OK, кептън!

- И да не ми я потрошиш, че после аз тебе ще те потроша! И не забравяй скоростите и съединителя!

Хюи го погледна объркано и вдигна вежда въпросително.

- Колата, бе! Ти какво си помисли!

- A, OK.

- Айде и умната! И на никой нито дума!

- Йес, кептън!

Звярът погледа минута-две как Хюи се мъчи със скоростите и съжали, че му даде ключовете. След известна борба, Хюи най-сетне уцели със скърцане правилната позиция на лоста и бавно подкара по просеката към Симеоновско Шосе.

- Готов ли си да тръгваме? - обърна се Звярът към Юлиян, който продължаваше да седи на земята. - Ще можеш ли да пътуваш или все пак първо да минем през Пирогов?

- Добре съм, няма проблеми. Само ми подай ръка да стана.

Звярът протегна ръка и вдигна Юлиян от земята, после го подхвана през кръста и го поведе към Доджа.

- Ще трябва първо да минем през нас да си взема някои неща. - каза Юлиян след като полегна на задната седалка.

- Както кажеш, само да не се бавим много.

- Няма. Трябват ми 15 минути.

Следобяд Юлиян беше събрал един сак с дрехи и бельо. На дъното беше скрил кутия патрони и новите си документи, а в един страничен джоб беше наблъскал няколко бона в брой за всеки случай. Трябваше само да си вземе лаптопа и да остави Луцифер на отглеждане у съседката леля Данче. Това щеше да бъде лек проблем, имайки в предвид настоящия му стряскащ външен вид, но щеше да прати Звяра да свърши тая работа6.

След половин час обикаляне около блока на Юлиян, за да се увери, че няма подозрителни елементи, Звярът паркира Доджа в гаража и, стиснал пистолета, се качи до апартамента му.

- Всичко е наред, копеле! - докладва Звярът като се върна.

- Добре, да вървим тогава.

С помощта на Звяра Юлиян успя да изкрета по стълбите и, след като огледа апартамента си, отиде в банята да се изкъпе. После взе аптечката от кухнята и повика Звяра, който дърпаше опашката на Луцифер. Котаракът беше извил гръбнак и, фучейки бясно, се опитваше да забие зъби и нокти в дразнителя.

- Остави Луцифер на мира, ако искаш да имаш ръце, и ела ми помогни малко с първата помощ!

Един час по-късно измит, превързан и натъпкан с болкоуспокояващи, Юлиян дремеше на задната седалка, докато Звярът, настъпил газта до ламарината, юркаше Доджа по магистрала Тракия.

1Да не се бърка с Ресторант на Края на Вселената, където могат да се наблюдават експлозивни явления от друг тип.

2С които спокойно можеш да закотвиш танкер.

3Made in China, разбира се.

4Ами как да не плюе след като скинарът не си беше мил ушите отдавна.

5 Самият Звяр безкрайно много обичаше кръчмарските сбивания и се включваше в подобни мероприятия с особена радост и бригадирски ентусиазъм. Свидетелства за това бяха неколкократно чупеният му нос и множеството белези по скалпа, поради които на места косата му растеше под особени ъгли.

6Въпреки характерния прякор и всяващия респект външен вид, Звярът беше душа човек и, когато нямаше нож или клечка между зъбите, беше самият чар.