автор: fugitive

В Драгалевци настъпи тихо пролетно утро. С първите лъчи на слънцето петелът в курника на видния столичен журналист Кольо Бърбореков приглади пера, изду гърди и изкукурига мощно
Глава 3

В Драгалевци настъпи тихо пролетно утро. С първите лъчи на слънцето петелът в курника на видния столичен журналист Кольо Бърбореков приглади пера, изду гърди и изкукурига мощно.

В семейната спалня на втория етаж на къщата Кольо изхлипа и зари глава под възглавницата. "По дяволите, ще му извия вратленцето на тоя шибаняк!"- помисли си той. "Една сутрин да нямам предаване и да не мога да се наспя като хората."

Бърбореков се обърна на другата страна и придърпа завивката към себе си. Снощи като се прибра, жена му Христина Мелничарска не си беше вкъщи - сигурно пак се беше наквасила на някое светско парти и се беше залюбила с поредния таксиметров шофьор.

Петелът се наду и изкукурига силно, после пак.

"Да пукнеш дано!", помисли си Бърбореков и пак изплака с тихо безсилие.

Кукуригането на петела беше прекъснато от страхотен гръм, който разтресе прозорците на спалнята. Разхвърчаха се перушина и трески, стените на курника се килнаха с жално скърцане, а покривът пропадна, премазвайки петела.

Бърбореков подскочи и седна в леглото. "По дяволите! Това пък какво беше?" Разтърка очи, облече си халата и излезе на терасата да види какво става.

В далечния край на двора от курника бяха останали само димящи руини. Няколко оцелели кокошки се щураха из двора и кудкудякаха в паника. Бърбореков се опули и пак разтърка очи - по време на 6-месечния си престой в Щатите като студент чу доста за силата на позитивното мислене, но такава сила на позитивното мислене направо си беше ебала майката.

Съседът му Жан Кокалян1 надникна над дувара:

- Какво беше това, бе комши?
- Силата на позитивното мислене, съседе, - промърмори Бърбореков и се загърна с халата.
- Ама сигурен ли си? - извиси глас Кокалян, борейки се с лекия си говорен дефект. - На мен повече ми прилича на атентат. Помниш ли като взривиха любимата ми крава монтафонка2 преди да си дам оставката? Голямо мазало стана, но аз ти казах, че е от болестта „луда крава."

Бърбореков се прибра в спалнята и седна на леглото. Още беше доста стъписан от случката и съвсем объркан от думите на съседа си. Може и атентат да беше. Обясняването на случката със силата на позитивното мислене беше малко прекалено. - Вярно, че в неговия канал канеха доста врачки, но не беше чувал парапсихичните способности да са заразни, пък и той ги отбягваше всячески, защото го плашеха.

Бърбореков реши да иде да огледа руините на курника и тогава да реши какво да прави. Обу си чехлите и зашляпа през росния райграс.

Като се доближи, видя че в срутването на курника и внезапната смърт на петела и няколко от кокошките няма нищо паранормално, даже напротив - беше си почти нормално. На оградата беше лепнато жълто листче, на което с лилав перманентен маркер с разкривен почерк пишеше: "Ти си следващия". Бърбореков посегна да го вземе, но после се сети, че полицията може би ще иска да снеме отпечатъци.

Той надникна над дувара и видя съседа Кокалян да полива любимите си лилави теменужки.

- Жанчо, ти да си виждал нещо подозрително напоследък? - попита Бърбореков.
- Нищо не съм чул, нищо не съм видял.

Бърбореков сви рамене и се прибра в къщата. Набра 166.

След половин час патрулката пристигна. После дойде и екип на ДОТИ и отцепи района. След малко пристигнаха и репортерите, следвани от министъра на вътрешните работи.

Бърбореков стоеше по халат и чехли пред къщата си и, примигвайки сънено, се опитваше да отговаря на въпроси. Напористи журналистки се притискаха в него и с трепкащи тежки клепки го заливаха с въпроси.

По едно време откъм далечния край на улицата се зададе такси, което беше спряно от полицията. Вратата се отвори и от колата с размах излезе жена му Христина. Развика се като бясна на полицаите, стовари чантата си върху няколко шлема и те я пуснаха да мине без повече противоречия. Бърбореков я гледаше как пристъпя с високите си токчета по разбитите остатъци от асфалт и с тъга установи, че догадките му как е прекарала нощта се оказаха верни. Изглежда още не беше съвсем изтрезняла - очите й бяха присвити и някак смалени. Винаги ставаше така когато си пийнеше повече от достатъчно, което само по себе си беше доста често явление.

- Кольо, какво става тук? - попита тя.
- Нищо особено, мила, взривиха курника - каза Бърбореков и сбърчи нос от дъха й, който миришеше на долнопробен джин.
- Как така са взривили курника?
- Ами с бомба. - Бърбореков се присви в очакване на истеричния пристъп на жена си, която беше фанатичка на тема пресни яйца и основен радетел на идеята за кокошките в двора.
- И сега какво ще правим? - спокойствието в тона на Христина беше учудващо, но нея човек никога не я знаеше кога как ще реагира.

Отношенията с нея бяха нещо като минно поле - човек никога не знаеше кога ще стъпи на мина и ще задейства механизма на истерията и/или яростта й. Бърбореков се беше научил да ходи на пръсти и да си трае, независимо какво се случва.

Една от оцелелите кокошки се приближи и клъвна Христина по глезена. Тя подскочи и заби злобен ритник в злощастната кокошка.

- Слушай, Кольо, дай да ги разкараме тия твари - каза тя. - И без това ми омръзнаха, а и опасността от птичи грип не е отминала.

Бърбореков въздъхна с облекчение - от много време насам не беше чувал по-добра идея от устата на жена си.

- Кажи на полицаите да ги изловят и да се почерпят за наше здраве - все пак курбан трябва да даваме. - каза тя, врътна на токчетата си кльощавия си леко провиснал задник и влезе в къщата.

Бърбореков потрепери на утринния хлад и махна на близкия полицай. Някой зад гърба му се прокашля басово. Журналистът се обърна и видя министъра на вътрешните работи Петко Червенобузков, който му се усмихваше лъчезарно и даваше знаци на репортерите да се съберат. До него стоеше личният му пиар и трескаво дращеше нещо в тефтерчето си. Спря, прочете написаното и го бутна в ръцете на министъра. Той го взе, прегледа го и се прокашля отново.

- Колеги, елате моля насам, искам да направя изявление. - избоботи министърът.

Репортерите послушно се събраха и се приготвиха да записват.

- Във връзка с последните събития, случили се в София, а именно убийството на Стоматолога, боят и престрелката в центъра на града снощи и тазсутришния взрив в двора на известния журналист Кольо Бърбореков, и имайки в предвид течащата партньорска проверка на ЕС в сферата на правосъдието и предстоящата среща на външните министри от НАТО в София, обявявам началото на операция Бушон. Целта й е да се справи с организираната престъпност в страната и да покаже на нашите европейски партньори твърдата ни решимост да сложим край на показните убийства и безобразията на престъпниците. Благодаря ви за вниманието! - министърът изпя изявлението си на един дъх, прокашля се и тръгна към колата си, паркирана наблизо.

Репортерите примигнаха тъпо и се втурнаха след министъра и свитата му.

- Господин министър - провикна се закачливо репортерката на телевизия МЛАТ.

Червенобузков се обърна и й се усмихна чаровно:

- Кажете, колежке?
- Означава ли името на операцията, че ще гърмят бушони?

Министърът се почеса по главата и затърси с поглед пиара си, който гледаше объркано и неопределено клатеше глава.

- Вие как мислите? - усмихна се загадъчно министърът и закрачи към колата си. - Повече няма да коментирам. Приятен ден, колеги!

Този номер със задаването на въпроси на нахалните журналисти го беше научил от предишния главен прокурор Свирчев, който понастоящем бе хоспитализиран под чуждо име в заведение за душевно болни и беше обявен за национално издирване поради отказа му да бъде заточен в централна Азия на дипломатически пост. Свирчев, общо взето, винаги се държеше меко казано неадекватно, но журналистите си го обичаха, защото с криптичните си въпроси им даваше премного материал за спекулации, а и, както беше известно, понякога им купуваше кренвирши от Била и ги черпеше с кафе и петифури.

Като видяха, че нищо повече няма да се случи, журналистите се наканиха да си тръгват, но първо се изредиха на моравата пред взривения курник на колегата си записаха прочувствени и надъхани кадри за поредната заплаха срещу свободата на словото и безобразията на организираната престъпност. Бърбореков ги наблюдаваше иззад завесата на кухнята и се надяваше скоро да си идат, защото иначе трябваше да ги почерпи с нещо - все пак и той самият беше върл почитател на почина "нахранете журналистите", но предпочиташе да е от страната на хранените, а не от страната на хранещите.

След час и последните репортажни коли си бяха тръгнали и Бърбореков най-сетне си отдъхна с облекчение - размина се без почерпка този път.

***

След като се наспа Мелничарска реши да отиде в спа центъра, за да разпусне малко от натрупания стрес и преживяния сутрешен ужас с взривения курник. Бърбореков се беше затворил в кабинета си и пак играеше тетрис с настървение и изплезен език. Тя реши да не го безпокои и само му остави бележка на огледалото, че взима колата.

Спа центърът беше в горната част3 на гъзарския столичен квартал Лозенец, често наричан от живеещите там, "гангстерския рай". Държеше го Бенджи Акулата - популярна столична особа от софийския хайлайф,4 която освен всичко останало, стана и милионерка след внезапната кончина на съпруга й Стоматолога. В спа центъра, съвсем уместно наречен "Вдовицата в Бяло", обичаха да се събират най-вече вдовици - бивши, настоящи и бъдещи - където оплакваха нерадостната си съдба и харчеха парите на покойните си съпрузи за разкрасителни процедури, пличкане в басейна с минерална вода, кални бани, водорасли, плодови салати, сокчета от моркови и т.н. Клубът бе посещаван също от видни представители на гей обществото, които съвсем открито признаваха, че най-добре се чувстват в компанията на приятелки и бяха по-големи познавачи на разкрасителните процедури и продукти дори от козметичките.

В ранния следобед в млечния бар на "Вдовицата" вече се бяха събрали БиДжей, сестрата на Женя Паркета - Кики Цицата, Бенджи Акулата, Наско Гея и Габриела, която единствена от всички трябваше да се съобразява с такива прози като работно време.

Тези дни, обаче, си беше взела болнични, за да преодолее по-лесно стреса, преживян онази вечер в Шоколад, където пред очите й убиха човек. Сега чакаше Юлиян, който, както винаги, си беше изключил телефона и й беше казал да седи и да го чака, за да я води в новия ресторант. За щастие, никоя от приятелките й още не беше ходила там и Габриела предвкусваше насладата, с която утре щеше да им разказва.

На масичката пред себе си Кики беше разстлала картите таро и гледаше на БиДжей, която нервно сучеше един изрусен кичур и много искаше да разбере на кое място в класацията ще влезе новия й дует с бившото й гадже Суратя, "Но мъни, но фъни5". Наско се беше зазяпал в ревюто на мъжко бельо, което даваха по FTV, а Габриела нервно си поглеждаше часовника и истерично ровеше в чантичката си. За стотен път извади розовата моторола RAZR V3, обсипана с бледорозови кристали Сваровски, която Юлиян й беше подарил за Коледа и го набра. Почти очакваше пак да попадне на гласовата поща, но този път той вдигна.

- Слънце, къде си?
- Идвам, коте. В задръстване съм.
- По това време няма задръствания. - черни съмнения пак загризаха душата на Габриела.
- Днес има, душа. Заради шибаната среща на шибаното НАТО са затворили половината шибан център и е некъв ад. Чакай малко...

Габриела чу нервни клаксони и гърмките псувни на Юлиян: "Ша те еба в гъза, педал скапан! Къде се вреш, бе селянин! А на тебе кой ти даде книжка, ма путко заспала?"

- Извинявай, мило, но тука е некъв ужас.
- Добре, зайо, ще те чакам. - Габриела се успокои и прибра телефона в чантичката. Запали си една ментолова More и махна на сервитьора да й донесе още един бананов шейк.
- Ох, ужас! - простена Христина, която току-що беше пристигнала и драматично се стовари на близката отоманка. - Да знаете само какво заварих сутринта като се прибрах!

Приятелките й наостриха уши с надеждата да чуят някоя пикантна клюка за Бърбореков и мацка в брачното ложе.

- Какво е станало, ма? - поинтересува се Наско и се приготви да кърши ръце.
- Някой ни взривил курника.
- Ох, боже!!! - изписка Наско и закърши притеснено китки. - А ма, как така?
- Казвах ти аз да внимаваш с тия кокошки - промърмори пророчески Кики.
- Е аз мислех, че нещо с птичия грип...
- Нали знаеш, че гледането на кафе не е точна наука и не виждам такива подробности - въздъхна Кики и подаде тестето карти на БиДжей да цепи пак.
- Е, както и да е. Казах на Кольо да ги разкара тия кокошки. Повече не ми се занимава. Пък и от толкова много яйца кожата ми се изрива!
- Ма аз така и не разбрах за какво ти бяха тия пернати - ухили се Наско. - Ама чакайте да ви разправям! Ако знаете ние с моя снощи какво правихме с една перната боааа...ауууу!!!

В този момент тихата асансьорна музичка, която изпълваше бара внезапно замлъкна и от колоните в тавана гръмна Вагнер. Клиентите стреснато подскочиха и нервно се заоглеждаха, а по-нежните дами запушиха уши и сбърчиха нослета с погнуса.

Бенджи хвърли убийствен поглед на подчинените си, които бързо се покриха по ъглите и се направиха на ужасно заети. Мускулестият барман се беше облегнал небрежно и с обожание гледаше екрана на телевизора, който допреди малко показваше FTV, а сега по него се вееше българското знаме на фона на войници в атака. Логото на телевизия МЛАТ6 се джуркаше в горния десен ъгъл на екрана и не оставяше никакво съмнение какво е това

Бенджи завъртя очи с досада, но не искаше да се кара с бармана, който напоследък я утешаваше в дългите самотни и студени вдовишки нощи - щом искаше да гледа предаването на политика националист Етъров, негова воля.

"Здравейте, българи!" изрева борбено Етъров от екрана и, размахвайки юмрук заканително, обяви началото на ежедневната двеминутка на омразата. "Днес ще ви обясня каква гадост са американските военни бази у нас. И пак ви напомням - американските войници са тук за да изнасилят нашите жени - вашите майки, сестри, дъщери и съпруги..."

- Ауууу, ама моля ви се, махнете го тояяяя! - писна Наско, подскочи и закри очи с погнуса. - Не го понасям този гаден хомофоб. Ужаааасен е! А какви ядове дава на моя шеф!

Жените около масата въздъхнаха отегчено и подбелиха очи - не бяха дошли да си говорят за политика, а да пийнат кротко кафенце с някой друг млечен шейк, докато стане време за нещо по-силничко. А Етъров беше досаден, но кратък, докато сега Наско щеше да им надуе главите с вечното си мрънкане какъв гадняр и некадърник е неговият шеф, кандидатът за президент Мити Писалката, и за неговата нова предизборна платформа, целяща да привлече гласовете на хомо- и метросексуалните.

Бенджи стана и взе дистанционното от бара, хвърляйки зъл поглед на бармана:

- С тебе ще си говорим довечера. - просъска тя, плесна го по задника и върна канала на FTV.

Отвън се чу мощен рев на мотор и със свистящи гуми черен лъскав Dodge Ram закова пред спа центъра сред облак прах. Бенджи проточи грациозно врат, чудейки се кой ли е това. После видя, че е онзи Юлиян, приятелят на Габриела, и за пореден път съжали, че не го е срещнала първа. Горещи страстни мисли преминаха през развихрената й фантазия, но успя да прикрие внезапното си вълнение и избила руменина. Габриела се беше вкопчила в Юлиян като пиявица и не го пускаше. Бенджи ги беше виждала по разни светски мероприятия как го стиска за лакътя и гледа лошо всяка, проявила неблагоразумието да навлезе в санитарната зона на двойката. Ама пък и на него как му шареха очите...

- Здрасти, Бенджи - поздрави той, минавайки покрай нея. - Моите съболезнования за мъжа ти. Беше прекрасен човек.
- Благодаря! - Бенджи напразно се опитваше да докара нажалена физиономия, докато го оглеждаше хищно отгоре надолу.

Габриела се постоянно хвалеше, че с Юлиян ударила шестица от тотото, въпреки че бил малко шавлив. За сметка на това, обаче, бил готин, добре възпитан, щедър, богат и страхотен любовник. Бенджи му огледа дрехите и мислено отбеляза, че са маркови. Зачуди се откъде пък един собственик на някакъв си рок бар може да си докарва толкова пари, че да кара такава кола, да има такъв часовник и да си купува тези скъпи дрехи. После се сети, че Габриела беше разправяла един път, че Юлиян имал чичо в Америка, който му бил оставил много пари и той ги бил вложил в недвижими имоти и магазини, а барът му бил просто като хоби. Бенджи проследи Юлиян с поглед и с досада видя как Габрела му се метна на врата и го обсипа с целувки.

Двамата излязоха от заведението прегърнати. Габриела демонстративно го хвана за задника и подпухна ръка в задния джоб на панталона му, обърна се и намигна на приятелките, които помахаха кокетно за чао, а вътрешно се пръскаха от яд и завист.

- Аххх, ето това е мъж... - простена Наско и оправи клюмналия гребен на прическата си.

1Жан Кокалян - лидер на лилавата партия също бе познат под прозвището си Командира

2Кравата монтафонка се въди в област Монтана, обича да слуша класическа музика и така дава повече мляко.

3По комунистическо време тази част от Лозенец беше известна като "партизанския квартал" поради концентрацията на номенклатурни блокове.

4Искане да отбележим, че България все още не е развила висша класа, а само хайлайф, състоящ се от спортисти, манекенки, съмнителни бизнесмени и понякога паркетни журналисти.

5Популярен израз, означаващ "нема кинти, нема кеф", но на Инглиш. Кирилицата беше за удобство на почиталите, които не бяха много напред с чуждите езици, изпреварени от масовата култура.

6Логото представлява стария герб на Народна Република България, но без сърп, а само с юмрук хванал чук.