автор: homo_ludens

Сутрин в главата ми се мътят въпроси. В главата си имам кокошка носачка. Цялата се напъва да измъти яйце.
Сутрин в главата ми се мътят въпроси. В главата си имам кокошка носачка. Цялата се напъва да измъти яйце. Обикновено сутрин въпросите започват със "защо":
се напих
съм тъп
Следват: "как", "кога" и "къде"(съм). След това пак "защо".
Ако има стотинки за кисело мляко то това е плюс. Когато на кокошката в главата ми и хрумне за кисело мляко, вече е забравила да мъти. Никога не се стига до съвършеното положение да си направя яйца по панагюрски. Не може всичко.
Киселото мляко е сладко като мед. Какво казваха турците: "подареният оцет е по-сладък от меда" - пълни глупости. Киселото мляко е като манна небесна. Пада от небето и те удря в главата. Изведнъж живота става по-малко гаден. Сякаш не попада в стомаха, а в гърдите - дишането става леко. Вдишваш живот и спокойствие, издишваш напрежение и болка. Киселото мляко е като медитация.
По някое време кокошката заспива. Не можеш да се сърдиш на кокошката, все пак тя е просто едно животно. Общуваме си невербално: аз клатя глава и тя клати глава(ко, ко, ко). Понякога тя успява да измъти яйце(впрочем рядко), но тогава все така се случва, че няма кисело мляко. Не може всичко, както вече отбелязах. Може би човек става Буда, когато кокошката в главата му снесе яйце, а същевременно си хапва кисело мляко(не кокошката, човекът). Не, че трябва да си махмурлия, за да станеш Буда, ама махмурлукът си е едно доста ексзистенциално изживяване, което навява разни мисли.
Като ходя по улиците разпознавам хората, в чиито глави кокошката тъкмо мъти. Те са отнесени,а погледът им е зареян. Ако ги питаш за какво си мислят, нищо няма да ти кажат, няма да си спомнят. Някои хора така си и остават. Кокошката им се е повредила, не спира да мъти и все не може да измъти, само си нарежда: ко, ко, ко.
Някои хора са като кокошки. Когато говорят не ги слушам, само наблюдавам как клатят глави(ко, ко, ко). Други са като свине. Не знам, сигурно казват много умни неща, но аз не ги слушам. Като ги гледам как пригрухтяват и ми е достатъчно.
И така. Един махмурлук отваря очите за лошото. Клатейки киселото мляко, се запътвам към някоя пейка на сянка. Човек става по-добър.