автор: kamik

Момиченце, когато се роди -
животът беше босоног и рошав.
Баща ти още сваляше звезди,
а майка ти не беше толкоз лоша.
Сега не ти се вярва, че и аз
задавах неприличните въпроси.
И като теб - нападнах Дядо Мраз -
да му отскубна от брадата косъм.
И как да ти се вярва, смисъл мой
изгубен в дребнотемия до гуша,
когато вече те заплаших с бой.
И пак размахвам пръст: "Ако не слушаш!"
"Ако не слушаш!" - къщата кънти
от моя глас. (А глас не ми остана.)
Добре, че случих на дете и ти
изобщо не се плашиш от закани.
Добре, че тропаш с малкото краче -
в невръстния си гняв - така голяма.
И всеки първи отговор е "Не!",
а вторият и третият са: "Няма!".
Защото моят гняв поизтъня...
(На цялата държава ни се случи.)
И вече идва време за това -
ти мен на непокорство да ме учиш.
Ти - най-неуправляемо дете -
задърпай ме във марш от гневни звуци.
Така ще се събудя със сърце.

И двете ще направим революция.