автор: miro

Прахът на зимата полепнал е все още по моите кости
и колко абсурдно
ми се вижда
топлината на деня,раззеленяването
на тревата и дърветата.
Липсва ми зимата.
Нейния минус десет градусов студ,който
е като удар с юмрук-
лишава те от опиянението на живота
и започваш да мислиш
така както е мислил и неандерталеца-
за оцеляване.
И въобще пролетта
със съживяването на цветята,
дърветата,
пчелите
и тъмно зелените нощи
е много по различна
буквално абсурдна
от спокойствието на зимата.
Липсва ми зимата