Над бухналата шир звездей небето
като кърпа покрило земята в мрак.
Луната богата свети гордо, където
самодиви галят земята с крак.
В дъхът на нощните цветя
се губят звънки пойни песни,
На шепот беловлас от приказни слова
немирни внучета съновно се унесли.
И вятърът подслушвайки лудува,
доказвайки се в клоните дървесни.
Щастлив, че е свободен, съществува
и озвучава сънища чудесни.