автор: agent77

Бабу Станкееейй, де тъка?
„Бръзам, Ванчо, за рънъ!
Амчи ти на где със тъс гъдулка?"
А, днес Калинка-та й булка,
та съм канин нъ свирня.

„Въх! Ни думай. Ко ши прайм?
Пустата му, тъс Калина.
Коги се с мъж тя завъртя,
чи й земА му пристанА?

Калиноуу, момне малка,
шти са карам, шти са дзвера!
Целу селу си канилА,
сал мен си опущилА.

Кък ни тъ й беши грях,
баш нъ мени дъ ни кажиш.
Зарад теби сън ни спах,
момне, кога ши гу пукажиш.

Кой й тоз ливент наперен,
дету ши та земи.
У лицету колку й чирвен,
мисли докът й времи.

Казват, бил пил той ракия,
два казаня сам изпил.
Лелий, въх чи ужасия,
зъ къкъф тий тоз дебил?

Вий двети със Винета,
кът са сабирети....
Целу селу ша ви шета,
само мирни вий сидети.

Знам ас, сърдце младу,
лупа, тупа и играе.
Ма запри са ти пък малку,
Ни можи вечну да тъ траем.

Вчера Гочовица вика:
„Стано, мъри дъртъ, оглупяло.
Чулъ ли си како й станало?
Наштъ, малкътъ Калинкъ,
си й намерила дружинкъ."

Направу живъ дъ ни бях!
Смарангясаф са и унимях!
Каква й тъс дружинка,
утде намиргъ ги Калинка?

У нашту селу сичкити сми честни,
пу мъжуви ни одим, ни сми лесни.
Сал ти, Калинке ни излагаш -
що тъй прайш ма, с куго си лягаш?

Я чувай ко шти рекна,
ни можи тъй, мълвата текна.
Я тоз ливент да гу пруводиш,
отдет дошъл е - да си оди.