автор: kompas_

опъвам струната на погледа ти
до издъхване
и плъзвам пръсти
да завърша очертанията
на цигулка
не композирам тялото ти
срам ме е да го повторя
когато бог е бил така разколебан
в изписването на дълбоко петолиние
край деколтето ти
и изтървал две цели ноти
вместо шестнайсетините
в които кратко си поемам въздух
между две целувки