автор: Opium

Благодаря ти, Господи, за преизобилното чувство за хумор и самоирония, с които не си ме дарил по рождение, но си ме събрал с когото трябва, за да се науча.
Никога няма да скоча от 9ия етаж, защото ще изглеждам твърде непривлекателна. Това важи и за всякакви други начини - от харакири до тостер във ваната.

Благодаря ти, Господи, че се грижиш да поддържаш огъня с достатъчно въздух. Понякога беше трудно за преглъщане, но сега е съвсем добре. Благодаря ти, че той никога не поиска да ме притежава и да ме превърне във функция на себе си и никога не ми позволи на мен същото. Благодаря ти, че винаги, щом сключех ръце около него в победоносна схватка, внезапно се изплъзваше като дух от бутилка. Благодаря ти, че не бях от тези, които изчукваше в главата и забравяше - а това е изцяло твоя заслуга... Благодаря ти, че се четем като отворени книги и са излишни неловко скроени лъжи. Благодаря ти, че Любовта е Любов сама по себе си и няма нужда от нищо, за да вирее... даже от него...

Благодаря ти, Господи, че не искам да направя хората по свой образ и подобие. Благодаря ти, че не ме шокират твърде. Благодаря ти, че не си ми форматирал мозъка до степен на неизбежност. Благодаря ти, че си ме направил от бронирано стъкло и просто няма как да бъда станал на сол версайски прозорец (бел. ред. - и затова така лежерно приемам всякакви хулигански прояви)...

Благодаря ти за свободата, която е вътрешна категория.
Благодаря ти за любовта, която е същото.

Дами и господа, благодаря за вниманието!
Amor vincit omnia