автор: estela41

Картата е толкова смутена -
твоят поглед цяла я разголи:
от Екватора до двата полюса
ти със пръсти нежно и говориш.

Искаш да ти позволи внезапно
паралелно да я разчертаеш,
да проникваш бавно, многократно
в джунглата.Там дреме раят. Знаеш.

Стара карта, свита, овехтяла.
Със какво ли ще те изненада:
че последен и разчиташ знаците
или че си сметнал сам мащаба?