автор: kia

Нина несъзнателно провира ръка под сакото си и я прокарва от лявата гърда до талията. Опипва се бавно, докато чака на спирката автобус № 76.
Усети стриите по кожата си, въпреки пуловера. Дълбоки бели бразди, врязани в плътта на 45 годишна жена. Обхваща с шепа лявата си гърда и леко я повдига. Гравитация и отпуснати мускули. Топката от мастна тъкан се връща на мястото си - малко над пъпа. Нина тихо въздъхва и продължава разходката по тялото. Мастни натрупвания образуват колан около талията. Стиска ги, дланта й се пълни с провиснала кожа, долавя миризма на застояло. „Аз мириша така" - мислено признава Нина. „В какво се превръщат мечтите, мамо" - пита тя в далечното минало на пубертета. Вече знае - в две набраздени кълба, паласки и розово червило.
Розово, за да не забравя миналото, червило, защото покрива плътно безцветните устни. Розово червило, леко размазано извън контура им - сякаш току що е правила свирка. Правеше - за пари - докато не навърши 35. После проституцията и тя си омръзнаха взаимно. Загуби формата на нялото си и бизнесът я изхвърли. Прие го спокойно и направи промяна. Вкара образованието си за медицинска сестра в употреба и заработи в болница. Намери си приятел. Той не знаеше за миналото й. Предложи й брак - тя прие. Нина изгори снимките си като млада - по логиката на случайността някой бивш клиент може да я познае. А бившите клиенти често са приятели на бъдещите съпрузи. Промяната се активира обаче навиците останаха. Курвата след 30-тата си година се превръща в стара курва с навици.
Дори се загледа в обувките на мъжа до нея. По тях разпознаваше платежеспособния клиент от бедния кисел гъзар. Лъснати до блясък обувки. Чисти, но не нови като модел. Старателно поддържани, вероятно с години. Естествена кожа, скъпи обувки. Стиснат тип - никога няма да даде пари за курва. По-скоро ще я приеме като подарък. Не й е интересен и отново се вторачва в посоката, откъдето ще се появи автобусът.
Нина все още чака. Седи на метална градинска ограда зад синия навес на спирката. Ръката й е застинала под палтото. С безизразно лице зяпа пред себе си. Не забелязва възмутените погледи и подигравателни усмивки. Две бабички злобно обсъждат поведението й. Възрастна жена се опипва на публично място. Срам. Позор. Глупости. Тя само проверява пораженията на времето. Бабичките са с розово червило - също като нейното. Цвят между бебешко розово и ягодово червено. Розово, за да напомня за курвенската младост - платена или не, червило, защото издържа по-дълго от гланц. Розово червило, попило в покрити с мъх бръчки около устата, но не и размазано.
Тя не се казва Нина. Истинското й име е Николета. Нина я нарича Другата.
Николета се появи навреме и замести Нина. Ще изживее остатъка от дните й.
Николета не е курва, а медицинска сестра. Работи в болница и пътува с градския транспорт
Качва се в автобус № 76. Ще се прибере в спретнат тристаен апартамент. Там я чака приятелят й. Живеят заедно от година. Добре се чувства с него, все едно се познават от години. Вдъхва й сигурност, осигурява й спокойствие. Когато се оженят, ще си осиновят дете. На Николета й е късно да ражда.
Той отваря вратата преди да е натиснала звънеца. Висок около метър и осемдесет, с прошарена коса и огромна усмивка.
- Сетих се откъде те познавам! - посреща я той. Показва й стара, пожълтяла снимка на младо момиче в някакъв бар. Николета на 23. Хубави години бяха.
Тя го поглежда стреснато. Забравила е да унищожи тази снимка.
- Не ме ли помниш! Та ти беше първата ми курва! - радостно обяснява мъжът.
- Хубави обувки имаш - отвръща Нина и гледа в краката на първия си клиент. Другата избяга.