Зелени върхове,
бели облаци -
блестящи облаци.
Простите неща
ме объркват,
простите неща,
в които вярвам.
Сама, когато съм
си слагам маска.
Сама, когато съм
неудовлетворение
ме сграбчва.
Сама, когато съм
неприятно чувство
ме спира
по средата на пътя ми...
Трябва да кажа
какво ми тежи,
трябва да изпея
песента си,
защото над мене
бели облаци
се смеят
и аз разбирам,
че утре може
да ги няма.
Защото над мене
блестящи облаци
ръсят слънце
и аз разбирам,
че утре може
да ги няма над мен.