автор: Silver Wolfess

Не съм те живяла назаем, Животе,
под теб се подписвам със почерк четлив
и всеки ден плащам със нерва оголен
дори слабостта към класически стих.
Възтежичко стъпваш, без лъскави дрешки,
но аз те харесвам във този костюм,
горчивото вино е истинско знаеш,
във сладкото слагат и нещо на ум.
По пътя неравен все още се случваш,
и влакът пътува дори на инат
от новата среща до нова раздяла,
преди слънчогледите в теб да заспят.
Тогава във процепа между световете,
когато рибарите тръгват в зори,
когато сънливите мрежи разпъват,
ще трябва да слезеш по първи петли.
Ще трябва да слезеш и няма тук драма,
звездите си имат небесен чертог,
три ябълка скрий и три гряха във пазва,
след тебе ще тръгне един друг живот.

17.06.2006