Нищото потънало във нищета ,
в нищожното невежество на нашата душа .
Във вселаната се реем като птица в небесата ,
както бързия сокол пресича синевата .
Минаваме през черни дупки и планети ,
движим се с комети и делим пространство ,
време и забвение ни плаши ?
Е едвали ще сломи душите наши ,
щом се движим във вселена и
времето за нас е без значение .