Просълзени си лягат дърветата.
Уморените птици - притихнали -
от безцелното стрелкане в нищото.
Тъжен мрак.
Помътнели фенери.
Глух и гладен светът.
А в мен Вселената,
усмихната заспива
Ще има утре - ако мога -
с любов да я събудя
на разсъмване.