автор: Valdes

Момиче на дъжда ли? Може би.
Очите ти са песенно - дъждовни,
покоя ми като порой разби
и вля в кръвта ми пориви съдбовни.

Защото си момиче на дъжда,
а аз съм огън, аз съм буен пламък.
Как две стихии вечно във вражда
да заживеят в омагьосан замък?

От огъня водата ще заври,
но парата отново облак става.
Гаси водата огън, но гори
пак слънцето - най-огнена жарава.

Дъждът е тъжен, мрачен и студен.
Да случва се. Но ти… не си такава.
Дъждът е топъл, чакан, вдъхновен…
Земята и живота обновява.

Ще променим света ръка в ръка -
момиче на дъжда, момче от слънце,
по стъпките ни ще блести дъга
и ще кълни любов от всяко зрънце.