автор: Gargabela

Тази нощ да се отдадем на любов.
Светкавиците навън се надбягват с мрака.
Всеки трясък отваря в небето процеп нов,
през който се измъква копнеж недочакан.
Днес не искам любовни думи да ми шептиш.
Забрави за малко дългата си тирада.
Докосвай ме с пръстите на скулптор - като фетиш,
като спечелена, дългочакана награда.
Вместо устните ти да говори плътта.
Бурята навън в телата ни да беснее.
Забрави днес всички писани и не правила-
докосвай ме нежно, както обичам и както умееш.
С всеки блясък навън зениците ти искрят
като две бездни в които да потъна искам.
В кръвта ми кълбовидни мълнии се пръскат. Болят
миговете преди да ме почувстваш твоя и близка.
Горещо и студено- на повтарящи се тръпки в нощта.
Стон и трясък, порой от дъждовни капки.
Зад прозореца ли вали или в мойта душа?!
Майските бури винаги са толкова кратки.