автор: lika

Аз съм тази, която не чакаш.
Случайна засечка и ... спомен,
отприщил вулкана на чувствата.
Аз съм тази, която не търсиш.
Но ето - намираш ме същата.
Млада, с бласък в очите и жажда
да пия всяка капка живот.
Да откривам нови простори,
да летя, да изследвам, да дишам
чистия въздух на планините.
Да се катеря, да плавам, да слизам
до дълбините на пещерите.
Все съм си същата - непокорна.
Непокорена, несмачкана,неубита
от зверските удари на живота.
От тихи предателства, от изневери,
от завистта на псевдоприятели.
Все съм си същата - нежна,
влюбчива, любяща и вярна.
Вярваща в светлото бъдеще,
дето все ме очаква зад ъгъла.
Само дето къщата май че е кръгла.
Аз съм тази, която не искаш.
Да си тръгвам тогава. От чакане
на тая спирка взе да ми писва.