автор: Marta

Едно голямо, синьозелено, южно море разказва тази приказка вечер на пясъчния бряг, докато той заспи.
Имало три малки цветни рибки - Нола, Пола и Рола. Трите рибки си другарували, откакто се помнят. Нола била най-умната от тях, Пола - най-бързата, а Рола - най-силната. Цял ден играели на криеница из кораловите рифове, имали си и специални игри за рибки "Достигни-докосни рибя опашка", "Прескочи рибка" и "Влез-излез от устата на прозяваща се акула", което си била много опасна игра и стотици пъти се разминавали на косъм със изтракващите челюсти на не една разярена, оскърбена акула. Ако майките им само предполагали за последната игра, рибките със сигурност са щели да останат под домашен арест, докато самите те станат майки и татковци.
Рибките си живеели безгрижно, когато огладнявали прескачали до полетата с водорасли, когато се уморявали от лудуване и гонитби се прибирали в своите Дом_под_Камък и там спели. Всеки нов ден бил изпълнен с игри и приключения, рибките си ставали все по-близки и не можели да си представят какво биха правили една без друга. Един ден открили малко бисерче, което била изтървала от прегръдките си стоящата наблизо мида. Първа забелязала бисерчето Нола:
-О, какво красиво бисерче си открих! - извикала тя. Но рибката Пола била по-бърза от нея, стрелнала се към бисерчето и го лапнала. Нищо не можела да каже с него в устата, затова само клатела глава и въртяла очи, един вид - "Аз първа го взех, мое си е". Третата рибка, Рола, като най-силна ,хич не се замислила, плеснала една опашка през устата на приятелчето си, бисерчето изхвръкнало и докато стреснатата Пола се съвземе, на свой ред го лапнала. И започнала да прави заплашителни рибешки физиономии - "Не ме доближавайте, че видите ли яката ми опашка".
Така рибките се скарали за едно нищо и никакво бисерче, на морското дъно такива колкото искаш. Три дни минали, рибките си стоели по своите Дом_под_Камък, инатели се, а били толкова тъжни, че чак прекрасните им преливащи цветове потъмнели- много нещастни се чувствали. На четвъртия ден, най-разумната - Нола потърсила приятелчетата си и предложила:
- Нека, вместо излишно да се наказваме като не се събираме и играем, отидем при стария октопод Знам_почти_Всичко, той да реши кой от нас е собственик на бисерчето.
Разбрали се рибките и тръгнали за подводната пещера, в която живеел октопода.Намерили го да стои и дреме в стария люлеещ се стол пред входа на дома си.
- Добър ден,- поздравили в хор рибките - дойдохме при теб да разрешиш нашия спор.
И разказали историята открай-докрай.
Октоподът помислил, помислил, размърдал и осемте си крайника, при което се вдигнал облак пясък, който скрил от очите на рибките и него и стола му. Когато пясъкът се разнесъл, отговорът му бил готов:
- Това бисерче, най-добре го пробийте и нанижете на тънка корда, носете го подред, първо ти - Нола, утре - Пола, а други ден - Рола, така всички ще го притежавате и то ще е символ на вашето приятелство. И да знаете, че няма по-безценен бисер от приятелството. Него трябва да пазите като очите си.
Рибките благодарили и си тръгнали, изпълнили заръката на стария октопод Знам_почти_ Всичко. Нола нахлузила на себе си герданчето с бисерчето и заедно се стрелнали към любимите си коралови рифове, където на воля се налудували. И така се редували: Нола, Пола и Рола, не се карали и пазели бисера на приятелството. Скоро и песничка си измислили:

"Приятелството е безценен дар,
съкровище е то за млад и стар.
Имаш ли приятел в този пъстър свят,
ще бъдеш най-щастлив и най-богат."

И оттогава на рибешки език и в южните, и в северните морета не се казва "Ти си ми най-добрият приятел" и не се отвръща "Ти също си моят най-добър приятел", а се казва "Нола пола рола", и се отвръща: "Рола пола нола".