online BOGpan / magiq02
Да можем някои неща
да изживеем като озарение
( без прилива тъй тежък
на кръвта)
Не ще прескочим
като рис,
или като птица
утринната свежест.
Ако погледнем в себе си,
ще се смирим...
Ще станат плавни
стъпките ни устремни.
И утринната светлина
ще доловим....
Ще я запазим и
за тъмни вечери
Ако се вгледаме...
ще полетим...
подобно птици към простора,
мамещ...
Олтарите в душите ни
са празни...
да ги изпълним...
с чиста Вяра
като свещ запазена
зад ъгъла край мълчаливата
икона или като бреза
забравена сред
бели борове
( така прониква
Светлината плаха)
В таз секунда се пропукайте
(и диамантите умират притаени
в Реката)
И ще засветите!