автор: tuatara

казвам ти
не ме интересува тази паплач
която се извървява в дните ми
и пие от жизнените ми сокове
паразитира поетапно в мислите ми
така лекокрило е моето пренебрежение а
болката беззъба олекотена по бръчките ми
казвам ти
не ме интересува тази паплач
само ти ме зареждаш енергийно
и се луташ безпътна в кръвта ми без да знаеш
че фас съм изтръскан отдавна
в нечия мазна чиния
сам се допушвам и други интереси нямам
само страхове като този -
да не заспя по чорапи когато се върнеш
въздушна на прага ми с весела шнола
гадно копеле съм
не търпя времето което стоически ме понася
не търпя времето когато те няма наоколо
казвам ти
онази разтворената на нощното шкафче
ще захлупя на челото си
ще изпадне снимката с която отбелязвам страниците
когато ме сграбчи зима за шията
снимката ще почива под преспите
мир на праха й
ще захапя цигара срещу небето и отсрещните тъмни прозорци
ще захапя сърцето си срещу небето и отсрещните тъмни прозорци
ще изпсувам тихомълком звездите през щори
ще удуша тихомълком небето през щори
ще напълня един леген с вода до леглото си
ако реша да пия да повръщам да се давя да сънувам
не се отвивай не си отивай не се връщай прегръщай ме
казвам ти
забравих какво