автор: Nadie

Дворът на Жени осъмна с пет големи чуждестранни птици, накацали по кайсиите. Франк и Жени седяха на дървената платформа сред клоните - космическия кораб на Любчо от детските му години, и клатеха крака.
Под носа на англичанина беше напъхан микрофон - у журналистката се беше събудила старата страст:
- Мистър Франк, кажете какво ви доведе тук от далечна Англия и харесва ли ви нашата страна?
- Ми като ме питаш, да ти кажа - на англо-български и с жестове започна да обяснява Франк. - Ти на колко години си?
- Е, сега! Такива въпроси ли ще си задаваме! - намръщи се Жени.
- Имам предвид, че като чукнеш педесет, хората престават да те забелязват. Погледите им минават през теб, не слушат какво говориш и не се интересуват какво мислиш. Където и да отидеш, ако се появи млад човек, се превръщаш във замъглен фон. Младостта фокусира кадъра върху себе си. А тук ставаш звезда. Известни журналисти те интервюират - Франк се засмя и я погледна хитро. - Освен това българите са много естествени. А и ракията е чудна.

Англичаните обраха прилежно плодовете, измиха, изчистиха, нацепиха и ги оставиха да втасват в гаража до казана. Изядоха мекиците, оставиха още петдесет лева и се разбраха на следващия ден да прекопаят картофите.

- Довечера парти! Заповядай в хоремаг! - каза й Джон на тръгване.
- Не знам - смути се Жени. - Не съм стъпвала в ресторант откак...
Преди година Жени остана сама в масивната триетажна къща. Етаж първи - за нея и мъж й, чавки очите да му изкълват, дано, етаж втори - за Верчето и етаж трети - за Любчо. В цялото село само кметството беше двуетажно - всичко друго приличаше на землянки - схлупени къщички с криви прозорчета и стени от кал. А тяхната имаше даже и кула, с тенекиено знаменце най-отгоре. Що екскурзии пропуснаха, що лета на морето, що фръцкане, да пестят за пустата къща! Наливаха всеки лев в този дворец, ама довършен напълно и годен за живеене беше първият етаж. Останалите само измазаха отвън и остъклиха - ей така за пред хората да има вид.

Кризата на средната възраст в лицето на 30-годишна счетоводителка, руса, с дълги крака, малко дупе и нищожни цици фрасна мъжът на Жени право в сърцето. Той напусна семейното гнездо като сомнамбул. Жени беше сразена. Рамо до рамо, 30 години се бяха сражавали на фронта на живота. Изтърпяла беше всичко, а имаше какво да се търпи, особено през годините след промените, когато мъжът й внезапно осъзна, че от бачкане файда няма и че далавера му е майката! "Ти счетоводител да стане далавераджия виждал ли си!", обичаше да казва Юри, когато след втората чашка в хоремага тръгваха лакардиите. Че като се почна една далавера! Първата година цялото село пасе магданоз повсеместно. Позеленяха хората, на марсианци заприличаха! Може ли да засееш 10 декара магданоз, без хабер да имаш какво ще го правиш! "Много добре си знаех какво ще го правя аз, ама ме издъни изкупвача. Подпалвам го, за стотинка-две килото го не давам!", оправдаваше се новоизлюпения предприемач. На следващата година обра скъсаните чорапогащи на целия окръг. Бил прочел, че като засадиш картофи в чорапогащник, наесен само дърпаш и ето ти ги готови - директо в чувалчета. Толкова се въодушевил, че не дочел да са с едри дупки - от онези, шантонерските. Всичкия картоф изгни, така и не покълна. После тръгна кръчмар да става! Все едно да направиш кучето месар! Че той пиеше повече от клиентите!

Жени преживя резила чрез градинарство. Обикаляше цяла България да търси цветя. Току мъкнеше разни храсти и луковици отнякъде. Един ден чу на улицата агронома да приказва със съседите: "Май най-хубавото му вложение е на любовницата в циците. Какви бомби й направи! Казват, че дал пет хиляди евра." "На това му казват да влагаш в движимо имущество", вметна съседа. "Като избяга с ликвидатора на ТКЗС-то, да не би да върна еврата, дето й ги нарина за операцията? Или може би ликвидатора му плати подобренията?"

Избягала, значи! Седмица след това мъж й се появи да я моли да си дойде на село. "Руса, ама тъпа, бе, Жени! Две думи с нея не можеш си каза!" Жени приготви мишеморка и аха да си го прибере, но реши, че е по-лесно да го изгони, отколкото да го копае.

След като си тръгнаха англичаните, журналистката се погледна в огледалото за първи път от година насам. Рошава, сребърна коса, сенки под очите, развлечен анцуг с кал по крачолите. "Революция!", извика тя ужасена, запали колата и хукна към града.

Вечерта цялото село се събра в хоремага. Бай Пешо беше домъкнал акордеона, агронома - тъпана на дядо си, а Джон - цигулка. Парчетата се получаваха малко авангардни - джем сешън с етно-привкус, но народа се веселеше от сърце. По едно време вратата се отвори и всичко утихна. Жени, пременена в червена рокля до коляно и обувки на ток, коса - рус облак и огнен маникюр, пристъпи елегантно към бара. Дядо Кирчо подсвирна възхитено.
- Добър вечер! - завибрира познатия на целия окръг тембър.
- Леле мале, принцесо! - Юри отчаяно се опитваше да не гледа в сияйното и деколте. - Какво си направила със себе си!
- Не ме зяпай така! Сипи едно "Джони", че ракията не ми отива на новия имидж.
Паякът отново се евакуира отчаян. Няколко стограмки по-късно, дядо Кирчо пееше с цяло гърло "Красив роман е любовта", бай Пешо опъваше акордеона, а Жени се въртеше из кръчмата в ритъма на тангото, елегантно направлявана от Франк.