автор: Mojsei

1.Поставянето над Бога, при Лазарев, е основен механизъм за обясняване на състоянието на пациента. Но този модел на диагностициране е в сила за амбициозните хора от бизнеса и затова той трябва да се допълни и с пленниците на Дявола
Става ясно, че божественото състояние е зоната на нормалното съществуване. Оставяйки терминологията на този автор, ще посоча, че става въпрос за хармонията, която гарантира физическо, духовно и психическо здраве и нейното нарушаване е източник на различни смушения и заболявания. Лазарев се ползва от световния опит, когато препоръчва на пациентите си да правят системно отпускане като борба срещу умората, но това е техника, която изисква и по-подробно обяснение, за да бъде изпълнена правилно. Терапевтът може да бъде полезен на своите пациенти като ги подпомогне да си изработят система, която да прилагат всеки ден за постигане на своето хармонично съществуване. Негативната обремененост се стимулира чрез двете крайности на емоционалността, когато тази сфера не се владее. Така например, много от началниците започват да генерират злоба и раздразнителност, когато нещо в работата на подчинените не върви, което стимулира тяхната негативност. Но опитите за пристрастяване чрез стимулиране на любовни или приятелски чувства, когато се прави с користна цел, също може да доведе до такъв резултат и затова това коварство е по-трудно за откриване. Да бъдеш строг, но справедлив към подчинените означава да се отнасяш с уважение към тях при всички ситуации, с което предпазваш и себе си от бремето на негативизма.


2.В разговор с Росана, тя ми зададе твърде важен въпрос:"Какво правя за да помагам на човечеството?" Ще се опитам тук да й отговоря. Сайтовете за нова художествена литература са обществена форма, чрез която ние се свързваме със света, с неговото глобално информационно пространство. Текстовете, който публикувам, чрез образа на литературния ми герой Мойсей, издигат нов идеал за човечеството, чрез който става възможно да се откриват такъв тип хора - носители на ценностите на новото време, благодарение на което и общественото възпроизводство на индивдите ще започне да става по нов начин. Мойсей, от Цар на боговете, се издигна до обикновен човек, благодарение на това, че в откри в обществото своята любима - Лъки, с която показаха пример за изграждане на човека. Това разбиране за човека - изграден в хармоничното единстмво между мъжа и жената, е заложено още в Библията и разкрива разбирането за семейството като основен механизъм на индивидуалното възпроизводство. В съвременното общество семейството продължава да е подчинено обществено отношение и това положение ще трябва да се промени - не семейството да ражда работници, за да обслужва частното производство, а организираното по обществен начин производство да бъде подчинено на развитието на семейството чрез свързването му със собствеността.
Като сравнително млад Цар на боговете Мойсей беше само на 170 години, а като издигнал се до нормален човек, той е на 24 и работи в различни области на обществения живот - политиката, научната област, Интернет и др. С Лъки са собственици на интелектуален продукт - философията на прагматичния човек, който предоставят на всеки, работещ за своето усъвършенстване индивид, откриващ себе си в лицето на тези двама литературни герои.
Мойсей е носител на високи нравствени добродетели. Ядро на неговия характер е интелектът му, развит като хармонична цялост между емоциите, рационалността и волята му, благодарение на което той е в състояние да издържа на суровото изпитание на страстта, а също така и на негативизма бушуващ в обществото. В тази стихия той извежда и Лъки от тежките проблеми на нейния живот, а по нейна молба, той е в диалог с Лазарев по проблемите на неговата многотомна книга "Диагностика на кармата"
Мойсей е прототип на своя автор, който, в процеса на своя живот е изградил и закалил такива нравствени качества, благодарение на които е успял да запази датската си невинност, която блести като ореол на интелекта му, за да очертае реалната област на божественото преживяване, което е предметна област за разработване на неговите литературни текстове.
Подобно на героя на Фридрих Ницше - Заратустра, Мойсей е носител и на мъдростта на практическата философия, разработена от гения на индийския народ, която тържествува в съвременния свят, отхвърляйки успешно опитите за натрапване на такива идеологически сурогати като философията на Карлос Кастанеда и неговите съвременни последователи. Скромността на Мойсей се разкрива не в изказването на скромни мисли, а в отстояването на новата истина на живота - раждането на новия човек, открил своята човешка същност, която идва да смени своя идеологически, религиозен прототип в лицето на боговете, защото самият човек се е превърнал в бог, сътворявайки новия обединен и обединяващ се свят. Лъки, подобно на Мойсей, е индивид, който достига до своята нормалност, в изграждането на хармонична цялост със своя "огнен" приятел. Двамата правят това на глобалната сцена, към което все повече хора се ориентират - издигат святостта на любовта, прерастваща в огнено приятелство като висше състояние на хармонията, чието нарушаване води към негативна обремененост, разбирана като карма.
България е страна, в която хората са със запазена чиста сетивност и това дава основания на Мойсей да се обърне към онези, които следват пътя на святостта, т.е. на невинността, за да се очертае позитивната посока на развитие на човечеството в борба със стихияна на деградацията и екзистенциалния разпад, които са реална заплаха за съществуването на индивидите.
Самоуважението и безусловната свобода в отношението към себе си са производни преди всичко на определено равнище на потреблението, на онова разумно потребление, отхвърлящо, от една страна, недоимъка на средства, а, отдруга страна - разширяването на консуматорството, развиващо неестествени потребности у хората.


3. Ние знаем кои сме! Ние сме носителите на хуманното преживяване като наше богатство, като способност и ценност, която ни сродява като предпоставка и за правене на такива общности за постигане на собственото ни личностно възпроизводство по избрания от нас начин, а той е свързан с раждането на нормалния, т.е. на щастливия човек.


4. И Ф. Ницше, и С. Лазарев говорят за равнодушението като необходимо качество на разделителната способност да бъдем строги, но справедливи като механизъм за запазване на собествената си цялост и недопускане на негативността да нахлуе в душите ни. Ще посоча два примера. За нарушение на уставите взводният ни командир във военното училище предяви взискателност и ни наказа - обясни ни какво сме нарушили, тешестта на нарушението за всеки и размера на наказанието. Направи го по такъв начин, че изтърпяването на наказанието не беше обременено и от презрение, а напротив - чувствах загриженост за израстването ни като командири. Батарейният ни командир - силно емоционален и дисциплиниран войн, вършеше работата си така, че всяваше страх и ужас сред подчитетите си. Той преживяваше грешките на починената му войскова част по начин, който сковаваше, но не водеше до свободно развитие. Почина млад. Тези два примера си ги спомням още като показателни по темата, за която тук става дума.


5.
Нахлух в твоя непосилен мрак
на жадна за милувка скука-
прегръщам те, защото зная как
да те спася от тази мъка.
Повеждам те по път жесток,
обгърнал те в озарение,
а ти призна, че съм ти бог,
втъкал в сърцата вдъхновение.

Добре, с мене не говориш -
по-плаха си и от робиня,
признаваш, че си вещица, не спориш,
а аз те правя моя героиня
в историята, почти въздушна:
до теб поставям чудо - Змей,
познал душата твоя равнодушна,
а в него въплътил съм и Мойсей.

Какво ли той с теб ще стори,
дали и ти си толкоз кротка,
но нека първо мъката ти да събори,
за да те направи котка
чрез делото си сложно, отговорно,
поемайки съдбата ти ужасна
чрез чувството любовно, животворно,
показващо пътеката прекрасна.

От днеска Змеят е унил,
защото влиза в душата хладна,
а той единствено такъв е бил,
когато се е борил с жената жадна,
предлагаща си стоката разменна,
издигнала я като непосилен кръст
и в ролята изпитана, надменна
преследва и пари, и мъст.

Душата ти дори не страда,
но може вечно да мълчи,
защото е преминала през ада
и как ще различава топлите лъчи,
а аз от тях съм ти създал,
прогонвайки раздиращия плач
и себе си дори съм ти отдал,
но искаш да ми бъдеш ти палач.

С душа греховна, тъжна
пред мен заставаш угнетена-
показвам ти какво си длъжна,
макар че чувстваш се сломена
и давам ти безспирно страст
на нашите среднощни срещи,
изливаща се в ненаситната ти паст,
но ти гасиш горящи свещи.

Оставям те свободно да крадеш
и думи с огнен плам изричам,
а ти започваш да зовеш,
защото чувстваш как обичам
и в трепет шепне твоята уста,
тъгата почва да се губи,
дори когато и язвителни слова
разказват как душата морна люби.

Но виждам те отново бледа,
с разстроени от болка възприятия,
но как сърцето твойто да съгледа,
когато си далеч от моите обятия?
Душата ти отново се разпада
под напора на нежните ми звуци
и скоро ще подириш пак пощада,
с която да дочакаш внуци.