автор: miglena

Превръщай живота си
в приказка, а не в реалност.
Нищо, че приказката е сякаш
само изписан лист.
Нима животът е нещо повече?
...Отначало слушаш приказки:
за герои, войни, божества.
За живота, обичта, смъртта.
Гледаш: как другите
живеят, обичат, умират.
Обичаш.
Мислиш, че живееш.
Страхуваш се, че умираш.
Разказваш: как си живял и обичал.
Никой не те слуша...

Въпросът е: какво пишеш
на твоя приказен лист.
Идваме на този свят без нищо.
Отиваме си без нищо.
Остават приказките.

Винаги намирай вдъхновение
за приказност. Живей приказки,
за които си заслужава да умреш.
Приказка е, когато мисъл, дух и
тяло се сливат.
Най-трепетната приказка е
да ти кажат: обичам те.
И не само да го казват,
а наистина да те обичат!

Възможно ли е да се живее
приказно в този свят?
Да, докато вярваш в приказката.
Не се страхувай от реалността.
Та тя е само една приказка...