ТВЪРДО ?!
ТВЪРДО
09.09.1999. Четвъртък. Денят, в който моята приятелка официално напусна къщата ми. Бяхме заедно пет години. Казваше се Вили.
Предишната седмица разбрах, че не я обичам. В събота следобед тя излезе с колата, дето аз й бях купил - малка, удобна, симпатична, икономична и запазена. За колата говоря. Обади ми се след един час: беше катастрофирала. Не беше пострадала, но колата, която й бях подарил от сърце, ставаше само за скрап. Блъснала се бе в задницата на паркиран автомобил - в един краен квартал на града, на една тясна и спокойна улица... Нямам представа какви страхове или мераци я бяха подгонили натам и каква точно заплаха бе видяла в безупречно паркирания от дясно автомобил, за да го удари с такава скорост, злоба и точност.
Викнах й такси и тя си тръгна. Аз останах да оправя нещата. Отне ми няколко часа. След това се прибрах. Тя ме посрещна на вратата. Имахме гости. Вече вечеряха. Присъединих се към тях. Бях разсеян, гледах в страни, а те си приказваха. Нищо за случилото се.
По някое време моята приятелка равнодушно подхвърли, че ламарината все някак ще се изправи, но най-важното е, че тя е жива. Погледнах я и й кимнах в знак на съгласие. Изобщо не бях на нейното мнение. Ето, тогава осъзнах, че не я обичам.
Ден-два след това и тя охладня към мен. Това бе денят на нейното разочарование.
Бях много близък с един заможен човек. Предложи ми работа. Още преди да приема ми даде аванс. Голяма сума пари: такава, каквато определено е в състояние да ти промени живота. Взех ги. Имах възможност да си помисля няколко дена. Изключително много държах на личното си време и не смеех да поемам излишни рискове. Можех да си позволя такова (говоря за личното време). Срокът за размисъл изтече и ние се срещнахме. Върнах парите. Вили чу за това нещо и не можа да ми го прости. До края на живота си заможният човек не спря да ме уважава. Приятелката ми обаче, освен че беше разочарована от мен, разбра и друго: аз наистина не се криех зад думите си, когато споделях с нея, че моментното състояние на нещата ми допада.
Много пъти съм се опитвал да я оправдая.
Духом тя принадлежеше към едно друго общество. Аз пък го презирах и почти отричах неговото съществуване. Тя го наричаше "елит", а аз не знаех какво точно значи тази дума.
Когато се запознахме, единственото което притежаваше бяха чифт изкуствени мигли, изтъркан молив за устни и евтина ноктопластика. Към края на нашата връзка с вещите, които вече притежаваше, Вили спокойно можеше да зареди козметичен салон и няколко първокласни бутика.
Според мен обаче проблемът с нея си беше чисто психологически. Аз изкарвах добри пари. Естественно, имаше хора, които изкарваха повече, но имаше и такива (немалко), за които нашият стандарт беше недостижим. Тя виждаше само първите. Обичаше маркови продукти. Набавях й ги. Нелегално. Тя не беше напълно удоволетворена: искаше да пазарува из магазините в пиков час и сама да си ги купува. Разбира се, на друга цена и, разбира се, не незабелязано.
Вили симпатизираше на едно по-различно общество. Любовта й към него предизвикваше чистосърдечна неприязън към мен. На онзи фон аз й изглеждах скучен и стиснат. Приятелката ми си беше създала обкръжение, в което се опитваше да въвлече и мен (според нея - за мое добро). Жените в него искаха да спят с мен, а техните приятели или мъже - с нея. Там симпатията не беше задължителна, важното беше да има движение.
Признавам си: можех да изкарвам повече пари. Тя го знаеше и ме тикаше неистово към това, без да зачита нуждата ми от свободно време. Повечето доходи щяха да ме направят по-ангажиран. Зает, зависим и обезателно задължен на някого. Нямах нужда от повече пари - имах нужда от личното си време. Бях свикнал с Вили, но и с начина си на живот. Е, наближаваше времето за избор.
Да пътуваш в първа класа е приятно и удобно, но този, който ти е отворил вратата, притежава и абсолютното право да ти се обажда по всяко време и да иска всичко от теб. Въпрос на избор. Аз свободното си време сам си го бях купил, извоювал и не ми се споделяше с никой. А и не обичам да пътувам. Всичко, от което имах нужда, ми беше под ръка и почти на консигнация.
Моята приятелка нямаше нищо против да бъде гърбица. (Така викам на хора с интереси като нейните). Гърбиците обикновено са от женски пол (аз поне познавам само такива). Една гърбица има нужда от тяло, към което да се закрепи. За целта предлага своите екстри и ако тялото е в настроение и е впечатлено - прикрепя гърбицата към себе си. Едно тяло може да има няколко такива. Телата притежават различен критерий и мироглед. Обикновенно траекторията на гърбицата зависеше от тялото, то решава. Почти всички те (телата) знаят, че щом не ставаш за нищо - ставаш за гърбица. Живота на гърбицата се състои в това да се стреми да бъде по-гърбава от другите гърбици. Те контактуват помежду си, макар да изпитват отвращение от това. Генетично заложено в гърбицата е да изпитва непоносимост към себеподобните и ненавист към всички останали. Всяка от тях е убедена, че е по-важна гърбица от другите. (Споменавам го само като факт, без да разбирам казуса, колко важна може да бъде една гърбица сама по себе си, прикрепена върху нечие тяло.) Много често гърбиците стават само за еднократна употреба. Старата гърбица бива заменяна с нова, по-малко амортизирана, със сменено масло и по-малко шумна скоростна кутия. При по-голям шанс и късмет, старата бива привлечена от по-малко претенциозно тяло. Обикновенно по-малко луксозно и с по-нисък стандарт. Съществува и своеобразна борса, където става оборотът с гърбици. Много пъти се стига и до ампутации. Ампутираната гърбица може най-много да се превърне в луксозна изтривалка в евтината кола на шофьор със средни доходи.
Като обобщение: за моята приятелка аз вече се бях превърнал в едно скучно, стиснато и неплатежоспособно или да речем, неблагонадежно тяло. Гърбиците не могат да се грижат за болни тела. Те съществуват единственно и само за по-велики неща.
Не бях съгласен. Бях по-скоро егоист. Но пък не пречех на никого. Тя гледаше по-богатите от нас и това я правеше нещастна, чувстваше се зле. Аз виждах само по-бедните и бях спокоен. Имах си собствено кранче, от което капеше редовно. Повече не ми трябваше. Не дължах никому нищо и нямах да вземам.
* * *
Тази сутрин излязох по-рано от обикновенно. Исках да й оставя повече време. Прибрах се вечерта. В апартамента беше тъмно и тихо. Вили си беше отишла. Аз обаче не бях сам. Водех си компания. Отидох в спалнята, отворих гардероба... Исках да облека нещо по-удобно. Вили я нямаше и аз усещах умерена доза облекчение. Но точно в този момент в мен надделя някакво друго чувство: нейното крило беше празно, а аз много лесно се привързвам към нещата. Преоблякох се и се махнах от там.
... Лежах на дивана, гол. Единият ми крак беше върху табуретката, другият - върху масата. Климатикът срещу мен работеше тихо и вкарваше в тъмната стая свеж приятен хладен въздух. Надигнах се тромаво и погледнах момичето до мен.
- Ще ходиш ли в банята? - попитах я.
- Ти влизай пръв - рече - ще си почина още малко .
- Не си спомням да съм те натоварвал особенно - казах аз и се изправих.
- Пожелавам ти някой ден да си на моето място .
Изгледах я с недоумение .
- Винаги се срещаме по взаимно съгласие - поясних аз - и не упреквай Господ, че е решил едните да сме болтове, а другите да сте гайки. Нищо не е случайно.
Отидох в кухнята, запалих лампата... Дръпнах чекмеджето на шкафа и извадих от там една спринцовка и ампула "тестостерон депо". Изтеглих разтвора и се облегнах с рамото върху рамката на отворената врата между двете стаи.
- Пак ли ще се помпаш? - попита ме голото момиче от дивана в хола.
- След секс винаги ходя на вулканизатор - рекох.
- Не ти е нужно. Изглеждаш като животно.
- Сигурно съм изчезващ вид, за да се грижиш толкова добре за мен.
- Трепериш - констатира тя.
- Възбуден съм.
- Не си възбуден, а си наркоман.
- Не съм. След секс винаги треперя.
- Виждала съм те да трепериш и преди секс - опита се да ме убеди тя.
- Много гледаш! Слушала ли си песента "Земя на слепци" на "Ахат"?! А?
- Не си спомням.
- Знам къде се намира тази земя. Мога да те изпратя там.
- Наркоман!
- От баща си знам, по-добре двайсет години твърд, отколкото четирсет години мек.
Вкарах тестостерона в тялото си и отидох в банята. Стоях вътре двайсетина минути. Беше ми хубаво.
В коридора се разминах с моята гостенка. Когато се върна от банята вече бях пред компютъра. Играех белот.
- Порно ли гледаш? - попита.
Седях върху кухненския стол, а тя се настани на дивана до мен.
- В къщи си за първи път. Не се прави че ми знаеш навиците - отвърнах.
- Идвала съм и друг път.
- Така ли?!
- Да.
- Мислех, че сте различни. Вероятно много си приличате. И се прикрий малко!
Беше наметнала не особенно старателно една от моите хавлии.
- Преди малко голотата ми не ти пречеше - разкри ме тя .
- Преди малко бях мъж сега съм дете. Казвал съм ти, че не аз определям тези неща, а тестостерона - уточних на свой ред - И моля те, използвай по-обикновени изразни средства. Какво е това, "голотата ми не ти пречеше"...
- Инжекцията май вече взе да ти действа - каза ми момичето .
- Глупости. Това да не е фасул - хапнеш и почваш. Ти няма ли да си хванеш приятел? - попитах.
- Може и да съм си хванала.
- Ще ме запознаеш ли с неговата приятелка?
Играта свърши и аз загасих компютъра: беше време за сън. Казах на момичето, че аз ще спя в хола, а тя в спалнята, и точно тук дойде проблемът с гушкането. Всички жени искат да бъдат гушкани. На това ги научиха мъжете, дето не обичат тестостерона. Прикриват се зад глезотии. Но за мен проблемът не е само в жените и импотентните. Като цяло занижена е общата култура на част от населението. Жените смятат такива като мен за мръсни използвачи. Нали по принцип жените са винаги използвани, манипулирани, репресирани и ощетени. Разбира се, че не съм мръсен използвач. Истината е проста. След секс нивото на тестостерона в мъжкия организъм рязко спада. Това води до лек спад в тонуса. За какво гушкане става на вапрос, когато след секс аз съм уморен и почти безполов? Само лицемерите гушкат след секс. Но жените са прекалено заети с генетично вградения си проблем за личното си благополучие и за повечко обща култура време не остава...
- Ти не си ме гушкал никога и преди секс - контрира ме момичето .
... да, но преди секс нивото на тестостерона е прекалено завишено . Това състояние е много опасно. Повечето инфаркти при мъжа са заради едно ненавременно желание за гушкане при жената. Според мен е по-важно да се спаси нечий живот. Трябва да се улови междинния период, в който гушканего не е толкова опасно и не толкова нежелано от мъжа. Но за жената, разбира се, е по-лесно и удобно да обвинява.
- Егоист! - каза момичето и излезе от стаята.
Всички си приличат - помислих си аз преди да включа телевизора и да затворя очи. Добре че има такива като мен, за да вдигаме критерия и правим живота на мъжа по-лек.