автор: mavar

Така ли ще вървим напред! Със старите, изтърканите догми?
Повярваш, че пред теб стои Човек, а то самата преизподня,
раззинала, "невинна", "нежна" паст, съветвате да бъдеш като нея,
за да участваш! За да си със тях! За да живееш и да е изгодна,
пътеката, в която без да искаш оказваш се във труден час!

Как страшно е! И как да търсиш пътя? И как да стигнеш своята мечта?
Вървиш напред, а всъщност не напредваш, а бавно, бавно лазиш,
Към смъртта!

Отчайващо! Ненужен песимизъм! А, ето Я! Нима това е Тя! Съдбата,
Моята Съдба, в която вярвах и я срещнах в годините на Младостта!
Тя беше хубава и нежна, заливаше ме с розов смях понякога и без
Надежда!
Но вярвах! Силно вярвах Аз! Ще дойде хубавото време...
Ще дойде някога при Нас...