автор: Mojsei

1.Като една от формите на подсъзнателната агресивност аз разглеждам и фрустрационните взривове, които са, преди всичко, кулминация на вътрешното разнищване, преди да се проявят като необуздана външна изява на ярост
Разглеждайки съзнателната и подсъзнателната агресивност, Лазарев пише следното: "…подсъзнанието управлява нашето съзнание, а не обратно"(с. 302). Според мен, при подсъзнателната агресивност, става изключване на съзнанието като защитна реакция, от което могат да се направят различни изводи, които касаят съзнанието и подсъзнанието, но връзката между тях е безспорна.


2. Търсейки божественото у всеки човек, като основа на общуването с него, аз се натъквам на нещо, което добре е описано и от Лазарев. Много често установявам, че хората не се отнасят помежду си в зависимост от това как се обръщат към тях, а в зависимост от откритата тъждественост на негативността или позитивността при осъществения контакт. Мнозина подпомагат този процес като афишират допълнително носената от тях негативност или изкуствено снижават собственото си равнище, разчитайки, че така ще постигнат по-лесно комуникативен обмен. И тук метаморфозите са невероятни. Ще посоча следната мисъл на автора, когато казва следното:"Вие изисквате от другите адекватно поведение и смятате, че хората трябва да се отнасят към вас както вие се отнасяте към тях. Но хората реагират не на вашето поведение, а на това какъв сте вътрешно, т.е. тяхното поведение е адекватно на чистотата на вашите вътрешни духовни структури" (с.304). Но поведението и вътрешната чистота не са откъснати неща. Вътрешната негативност кара нейните носители да се прикриват, което проличава като двойственост на поведението.


3.Критичността е преди всичко приповдигане на положителното, което трябва да получи развитие, на чийто фон се откроява и това, което трябва да бъде запазено като ценно, както и това, което трябва да бъде отхвърлено, докато осъждането, прерастващо в презрение е симптом на болестно състояние, както правилно отбелязва Лазарев( Вж.:с.305).


4.Позицията на Лазарев частта да не се поставя над цялото(Вж.:с.306) добре изразява гледната му точка на лечител. В тази връзка той пише следното: "Бог-Син - това е материята, Бог-Дух - полето, пространството, Бог-Отец - това, което ги поражда заедно" (с.305-306).
Тук той дълбоко философски, след Аристотел, поставя въпроса за онова, което привежда нещата в единство, защото това решение дава мирогледния ключ за разбиране на всяка теория. Разбира се, разсъждението му не е правомерно, но логиката нещата да се виждат като различни чрез тъждеството между тях заслужава уважение и аз му отдавам дължимото. А работата е в това, че природата и обществото достигат до своето самоосъзнаване чрез живата човешка дейност в лицето ва индивида, заемащ определено място в общността.


5.Интернет е нова среда, в която хората общуват в зависимост от своите предпочитания. Такива са и сайтовете за създаване на нова художествена литература, което означава преди всичко, че са налице условия за раждане на творци от нов тип. Търсейки общност за постигане на своето развитие, индивидът се среща с други хора, открива средствата, които са нужни за тази цел по пътя на сътрудничеството, в което критиката играе водеща роля. В сайтовете за нова литература, в това число и художествена, хората откриват знанието, което им е нужно като ориентир в живота. Но това знание трябва именно да се открива, защото тук тече и потокът на псевдознанието, а през последните години са очерта и друг поток - на антизнанието, което тласка хората не към развитие и усъвършенстване, а към деградация и смърт. Правя тези разсъждения тук като израз на разбирането, че терапевтичният процес, за да прерастне до самотерапия, предполата наличието и на подходяща социална среда, но и на система за индивдуално прилагане с цел постигане на физическо, духовно и психическо усъвършенстване, необходимо за нормалното съществуване на хората. В тази връзка представлява интерес да се даде задоволително тълкуване на термина "йога", обозначаващ системата за физическо, духовно и психическо развитие, разработена от гения на индийския народ и превърнала се в достояние на човечеството. Джавахарлал Неру определя йога като "метод главно за дисциплиниране на тялото и разума, който метод води и към психическо възпитание"(Вж.: А.Миланов, И.Борисова.Упражнения на йогите.С.1963,с.15-16). По своя дух това определение правилно ни ориентира към знанието за йогийската практика, която го притежава като свой метод, но тя самата е по-точно да бъде определена като "подход" за решаването на посочените цели. И така, според мен, йога е систематизиран подход да постигане и поддържане на физическо, духовно и психическо съвършенство, необходими в хармоничната цялост на индивида за израстването му до личност.


6.
Край мен минават множество слънца
и всяко е с различни стъпки,
защото в него влюбени сърца
цъфтят по две - в нежни пъпки.

Самият аз съм светлина,
която всеки ден изгрява
с онази споделена ведрина
за двама - душите да ни сгрява.

7.
Чувство мило, приветливо,
двама щом успешно събере,
слага на началото красиво
разбирателство чрез думата:"Добре!"

Всеки чувства се ваятел
и поема по пътеката свободно,
че намерил е приятел
на поприще благородно.

8.
Тате, тате, ти показа
що да правя като стана стар,
но и думичка не каза,
че архивът ти е истински олтар,
в който същността си преоткривам
в битка с хитрата природа -
святостта ни да не скривам,
а да я възпявам в ода,
не допускаща живота на смъртта
да надига в сърцето глас,
а чрез вихъра на радостта
да възпявам красотата до захлас.
Казаното тук е антитеза,
като някакъв логичен ориентир,
на развиваната друга теза:
че животът на смъртта тече безспир.
Даже и чрез свойто завещание,
съхранило живия ти нрав,
ти поднасяш образец на възпитание
и, чрез мен, доказваш, че си прав.

9.
Смъртта на Славчо сложи край
на мъка изполинска, нечовешка,
показвайки в душата му и рай,
не дал да го погълне орис тежка.
Умря животът на смъртта,
но не и радостта му лека,
която не допусна горестта
да вземе връх и каза:"Нека
бъде съхранена в твойто слово,
което ми прочете в "Мургавец",
за да чувстват хората отново,
че Славчо е в душата си красавец!"
Отиде си животът на смъртта,
човешкото за хората остава,
а то ни учи - любовта
в живота не престава.
Не може тя да бъде победена,
дори при тежки изпитания,
но лесно става наранена,
за да се започнат разкаяния.

10.
Твърдиш, че всичко е обречено
и с примери доказваш свойта теза,
а словото, веднъж изречено,
на автора си прави анамнеза.
И виждам ви - с мадамата съблечени,
с погледи, не знам къде отвлечени,
от татко и от мама сте обречени,
че положението можело да е напечено.
Разбираш ли юнако, грешката,
че може да си ти обречен,
когато нямаш никаква възможност,
но щом се питаш:"Да бъдеш или да не бъдеш?"
или чувстваш пък, че си роден,
съблечен, да позираш на Роден,
махни това "обречено" начало
и виж се в стиха си - огледало
със свойта изначална невъзможност
да кажеш нещо смислено, полезно-
обречен си от тази сложност
и казвам ти го безвъзмездно…