Когато земята с роса е тя пропита,
тогава в сълзи е тя обляна.
За любимото небе над нея плаче,
което винаги е така далече.
А когато от небето дъжд вали,
тогава то земята мъчи се да утеши.
Вместо целувка оставя слънцето да грее,
че любимата му отново да се смее.
И често летен вятър духа,
защото това е тяхната милувка.
Така чрез времето небето и земята,
обичта си един към друг показват.
За своята обречена любов разказват
и как въпреки това от нея те не се отказват.