автор: dahlia

Мартин все още не ме беше докоснал. Наблюдаваше. Изчакваше като диво животно. Усещах, че сега ми предлагат основното ястие. Той беше десертът.
Удавницата

С Емил се запознахме по най-тривиалния начин - в един бар. Той танцуваше със свой приятел, а аз бях развеселена от серията шотове, погълнати на екс. Директно отидох при него и със съвсем сериозен глас го попитах - Ти гей ли си?
- Да - отвърна ми той и продължи да танцува с приятеля си.
5 минути по-късно двамата седяхме в градината на бара и се смеехме на сините си езици, оцветени от кроантото в чашите ни. След още 5 минути се целувахме.
Не съм феминистка, но мразя мачовците. Почне ли един мъж да ми се прави на велик, му бия дузпата. Всъщност не само мачовците ме дразнят. В тази категория попадат мамините синчета, гъзарите, фитнес-манекените, разни бизнесменчета и академичните величия. Дори си имам класификация на "първите признаци".
Емил обаче не попада в никоя от измислените ми категории. Просто не подлежи на класификация. Толкова е семпъл, че чак не ти се вярва.
Срещнах го в началото на юли. Довършвах дипломната си работа. На 26 юли се дипломирах и на другия ден вече пътувахме с Емил и Мартин, приятеля му от бара, към Бургас. Майка ми има апартамент там. Отмъкнах й ключовете, докато тя все още е на почивка в Турция. Отивахме за 4 дена, на Емил не му дадоха повече отпуска.
По пътя си припявах някаква модна песничка. Беше пълна глупост - за море, гаджета и лимонада, но приповдигнатото ми настроение не отчиташе това. Емил караше своя Пасат, аз седях до него и се поклащах в ритъма на музиката, Мартин дремеше отзад.
- Вие всяка година ли си ходите двамата на море? - попитах ги.
- Аха - отвърна Емил.
- Е?
- Какво е?
- Сигурно имате дълъг списък на морски гаджета?
- Чак пък толкова? - дори не отклони поглед встрани.
- Признайте де, на море с пясък не се ходи, нали! За да сваляте мацки.
- Дори не ни се налага да ги сваляме. Те сами идват - за пръв път се намеси Мартин.
- Хе, хе, колко сте скромни само.
"Ама, че странна птица е Мартин!" - мислех си. Не ме гледаше в очите, мълчалив и самовглъбен. Беше сладък - висок, мургав, с коса на къдрици. Струваше ми се, че ме отбягва. Отговаряше сдържано. Пълна противоположност на Емил. Той бе весел, постоянно ме разсмиваше, приказваше си свободно с всички. Емил също беше красавец - на същата височина като Мартин, но с изключително светла кожа, на която се открояваха големите кафяви очи и черната му, вечно разрошена коса. Докато караше, носеше очила. Загледах профила му - чертите му бяха по-груби от на Мартин, но лъхаше топлина от тях. Изведнъж не се въздържах и го целунах по бузата.
- Какво правиш, да не искаш да ни убиеш! Не му отвличай вниманието! - кресна ми Мартин.
Уби ме неговият поглед. За пръв път му видях очите - дълбоки, зелени и хипнотизиращи. Не човек, а дявол. Мартин продължаваше да ме гледа нахално. Върза погледа ми, повече не можех да го отместя от него.
- До час ще сме в Бургас. Не знам за вас, но аз директно тичам към плажа.
Думите на Емил ме извадиха от унеса. Да, на плажа. Обичам да ме галят слънчевите лъчи. Затварям очи. Някой ме маже с плажно масло по краката, после по корема. Сваля горнището на банските ми и обхваща с ръце гърдите ми. Оставя гореща диря. Аз примирам от удоволствие. Обгръщам врата му и заравям пръсти в къдриците му. Отварям очи и виждам морето, разлято около мен, цялото е зелено от водорасли. Това не е морето. Очите на Мартин!
"Защо, по дяволите, имах еротично видение с Мартин?" От няколко часа продължавах да си мисля за това. Седяхме тримата в едно заведение на главната улица в Бургас. Беше пълно с народ. Лудница! Мартин и Емил се бяха понапили и се смееха на разни глупости. Е, не че не участвах в пиянското настроение, но тези очи не ми излизаха от главата. Чувствах се тъпо. Обикновено виното ме отпускаше, от това обаче гърлото ми пресъхваше. Стискаше ме, сякаш хиляди водорасли са се обвили около врата ми.
Когато се прибрахме в апартамента, Мартин набързо си легна в стаята. С Емил правихме секс. Беше хубаво, като всеки друг път.
На третия ден от почивката бях сигурна, че Мартин ме е омагьосал. Иначе защо не можех да си го избия от главата. А дори не изпитвах нищо към него. Емил беше в сърцето ми. Не бях влюбена в него, но усещах приливи на нежност. Обичах топлината на ръцете му, по детски отворените очи, месестите устни и дълбочината, с която проникваше в мен. Може би не беше мъжът от мечтите ми, но беше различен от всички, с които съм била до момента. Просто не се страхуваше да обича. Показваше ми обичта си с всеки жест, с всеки мускул, с всяка тръпчинка. Май-точно това най-много ме трогна в него. Непринудеността, с която обичаше. А аз постоянно мислех за най-добрия му приятел. Кучка!
"Какво ти става" - мислех си. Не може да си толкова гадна. Не можеш да оцениш това, което имаш до себе си, а вечно се оглеждаш. Сигурно затова си вечно самотна. "
А наистина бях самотна. Бях циганка, винаги на път. Търсех сърцето си. И когато го откривах, се плашех, че ще спра да пътувам. Затова затварях очи, хвърлях го надалеч и тръгвах отново. Мъжете не бяха мъже, а крайпътни знаци - индикатори за моста към моето сърце.
Тъкмо се бяхме прибрали от плаж. Емил си взимаше душ, а аз и Мартин седяхме в кухнята и ядяхме грозде. Изведнъж той започна да ме храни. Слагаше ми в устата зрънца грозде и ме наблюдаше с дълбоките си зелени очи. После взе ръката ми и я облиза - пръст по пръст. Останах безмълвна. Усещах тъпаните в гърдите си. Ритъмът се засилваше до лудост. Всичко свърши, както и започна - внезапно, с влизането на Емил.
От този момент нататък копнежът ми по Мартин стана неконтролируем. Виждах го навсякъде. Усещах, че съм мръсница. Чувството за вина присъстваше постоянно в мен. Фантазиите също. Затова ги овладях, без да се отказвам от тях. Просто поставих Емил редом до Мартин. В съзнанието ми образите им често се преплитаха. Целувах се с Емил, но той имаше очите на Мартин. Мартин пък ме галеше с ръцете на Емил. В мен проникваше един, а аз не знаех с кое име да го назова. Вече бяха двама.
Естествено Емил не подозираше за огъня, в който се пека. Продължавах да го целувам все така нежно и страстно. Правехме секс, смеехме се. Външно бях щастлива, а вътре в мен се бореха вината и желанието.
Днес за последен ден бяхме на плажа. Утре си отивахме. За мен това беше истинска радост. Щях да се отърва от лудостта Мартин.
- Не искам да си тръгвам - каза Емил.
- И колко още искаш да останем? - попитах го.
- Не знам, може би цял живот.
Мартин го стрелна с поглед. Днес не беше много щастлив. Струваше ми се някак замислен.
- А ти, Мартине, тръгва ли ти се? - обърнах се към него
- Предполагам. И без друго ми писна да ви гледам как се натискате.
- Ауу, горкият, той е самотен - щипнах го по бузките. Каква дързост от моя страна. Играех си с огъня.
- Ей, не ме закачай, че ще ти налетя.
Силно се надявах да говори сериозно.
Посипах малко пясък върху къдриците му. Мартин нададе гневен вик и ме подгони по плажа. Аз тичах, крещейки. Емил изглеждаше доволен. Най-накрая приятелят му беше живнал.
- Ей, русата, ще ми паднеш - крещеше след мен Мартин. Аз влязох във водата. Той ме последва. Беше студено. Настръхнах.
- Студено ли ти е или се радваш да ме видиш - беше се втренчил в щръкналия ми бюст.
- Със сигурност не е второто.
- А аз не мисля така.
- Много си самоуверен - навлизахме все по-надълбоко. Водата вече покриваше всичко интересно за гледане по слабичкото ми тяло.
- Какво си мислиш, че не знам ли?
- Какво трябва да знаеш - ужас, пак тези тъпани.
Бум, бум, бум - ехтеше в дълбините. "Не се приближавай, не се приближавай!"
- Ето това да знам.
Самоуверено ме хвана за задника. Пъхна си ръката под банските. Притисна ме до себе си. Запечата дъха си на устните ми. Това беше най-нахалната целувка в живота ми. Исках да ми плати, ооо как исках да плати, да плаща и да плаща...
"Плясссс" - мократа целувка оттекна.
- Простак. Аз съм гадже на най-добрия ти приятел.
- Но това не възпира желанието ти, нали! - зеленото в очите му направо прозираше.
- Нямаш ли морални задръжки поне? - понижих глас. Защо ли го казах толкова несигурно?
- Аз съм много морален. Давам ти това, което искаш, маце. Довечера може и повече...
- Махай се от мен - изсъсках - долен лицемер.
Смехът на Мартин се разплиска около мен. Гмурна се и ме опръска цялата.
Бях ядосана. Ама че самонадеян тип! Чудех се дали да споделя това с Емил.
- Какво му става на твоя приятел? - попитах Емил.
- На Марто ли? - Емил вдигна поглед от книгата си и си свали очилата - Той е пич бе. Малко е странен, но е пич. Що?
- Що? - нервно избърсах косата си в хавлията на оранжеви слънца. - Щото ме дразни. Мисли се за велик. Затова - Не посмях, страхлива патка.
- Не се гипсирай. Щом хареса някого, започва да го заяжда. Такъв си е - намести диоптрите на носа и заби очи в "Пътеводител на галактическия стопаджия".
"Наивник - помислих си - няма кой да ти отвори очите. Мислиш го за приятел, а ти забива нож в гърба. Пуска ръце на гаджето ти. Чети си книжката, смотаняк такъв. Цял живот ще си останеш стопаджия на края на вселената." Незнайно защо се нервирах на Емил. И то много. Очаквах поне следа от ревност, поне някаква реакция. А той - нищо. Всъщност с Емил нямах много общ език. Понякога чувствах, че сме на различни честоти. Или говорим на различни езици. Беше семпъл, истински и обичлив. Но също така беше повърхностен и наивен. Маркираше събитията, без да вникне в съдържанието им. Той беше сияйната и гладка кожа на морето. Дълбините принадлежаха на Мартин. Плувах по повърхността с поглед, вперен в дълбокото.
Вечерта отидохме в "Старата котва". Симпатично улично кафене. Бургаските вечери ме опиваха. Глъчката, народът, искрящи чаши и закачливи погледи. Винаги съм обичала морските градове. Свободата във въздуха разчупва софийските ми окови. Понякога дори не можех да се позная. След втората чаша престанах да се вглеждам толкова. С Мартин и Емил тръгнахме към морската градина. Вече не се сърдех на Мартин. Нито на Емил, нито пък на себе си. Беше купон, шеметен купон, в който ти се иска да забравиш всичко и да се отдадеш на момента докрай. Отидохме в "Текила бар". Текилата струваше само 50 ст. чашката.
- Братче, това е нашето място - крещеше Емил и поръчваше още и още текила.
- Този алкохол тотално ми размъти мозъка - каза Мартин.
- Кво - изкрещях аз - не можах да чуя нито дума. Музиката дънеше до дупка.
- Мозъкът ми стана на айрян - Мартин притисна устните си до ухото ми. Отново обхвана с ръце задника ми. Бях тотално пияна. Иначе натрезво щях да го ударя пак. Най-малкото защото Емил беше на педя от нас. Обаче аз ги хванах за ръцете и ги помъкнах навън. И двамата. Те плетяха крака и се заливаха от смях. Отидохме на плажа.
- И сега квоооо - пльосна се по лице на пясъка Емил.
- Ставай, смърдиш на дискотека, ще те изкъпя - светът някак странно се въртеше. Беше ми толкова хубаво. И безсрамно. Съблякох се гола. Съблякох и Емил. За миг проблясна и задникът на Мартин, преди да скочи в тъмната вода. Започнахме да се пръскаме и да се целуваме.
- Ей, да не стане грешка в тъмното - изведнъж изпод нас изплува Мартин - между другото, маце, хубави цици имаш. Точно такива си ги представях.
Пияният ми мозък не можа да измисли отговор. Нададох боен вик и се хвърлих отгоре му. Мартин се обърна с лице към мен, грабна ме и потънахме в дълбокото. Ръцете му обхождаха гърдите ми, притисна ме силно. Беше възбуден.
- Кажи ми, че не ме желаеш. Кажи го. Това морално ли е, а? Защо ме опипваш така безсрамно под погледа на гаджето си?
Солените му целувки задушаваха отговора. Алкохолът намали съпротивителните ми сили до нула. Остана само желанието.
Емил дойде при нас. Странно. Не изглеждаше ядосан. Обърна ме към себе си и започна да ме целува, да ме опипва. Всъщност вече не знаех какво точно става. Усещах два чифта ръце върху себе си. Четири устни. Вълните се разбиваха в размътеното ми съзнание.
Емил ме понесе на ръце и ме изкара на брега. Облякохме се. Бяхме мокри и солени. Хванахме такси. И тримата се паркирахме директно в банята. Заедно с дрехите. Пуснахме душа и се съблякохме. Дънки, прашки, светлозелен потник, маратонки и чехли - всичко се изсипа като ненужен товар на пода. Сапунени балончета обгръщаха телата ни. "Бургаски вечери, рибарски мрежи" - някаква стара песен ехтеше в главата ми. Оплетох се в собствените си фантазии. Сънувах ли. Нима не мечтаех за това. Докосвах единия, потъвах в погледа на другия. Мартин ме сапуниса цялата, а Емил обгръщаше тялото ми със струята на подвижния душ. Тъпаните нададоха вой. Време беше да ги последвам.
В тъмнината на спалнята единственото, което проблясваше, беше зеленото в очите на Мартин. Придаваше странен, дискотечен оттенък на русата ми коса. Плъзна се надолу по челото ми, извая профила ми, издадените ми скули, носът с леко топчест край и нацупената горна устна. Светлината обходи цялото ми тяло - плъзна се като змиорка по врата ми, надникна под мишниците, обиколи гърдите ми и се концентрира в пъпа. В това време Емил целуваше краката ми, всеки един пръст. Завърташе език около палеца, показалеца, средния... Обходи с любопитство глезените ми, прасците и бедрата. Спря се с любопитство между тях... Потръпнах от удоволствие. Щастлив от откритието си, езикът на Емил, попи всяка влажна гънка.
Мартин все още не ме беше докоснал. Наблюдаваше. Изчакваше като диво животно. Усещах, че сега ми предлагат основното ястие. Той беше десертът. Усещах как се давя, потъвах, дълбоко, дълбоко, изкрещях високо, за да си взема дъх. Тогава усетих неговия дъх. Пъхна езика си в устата ми. Целуваше ме жадно, грубо. Дърпаше ме за косата, за ушите, щипеше кожата ми.
- Мразиш ли ме? - попитах го.
- Не. Просто ти сбъдвам мечтата.
Нежността на Емил ме пленяваше. Мартин беше арогантен, груб и суров. Това изтриваше всичко останало от съзнанието ми. Подчиняваше ме. Аз забравях коя съм. Не помнех името си. Не знаех и не исках да знам нищо. Само притисках Мартин все по-силно и по-силно в себе си. Нямаше вчера, нямаше утре. Имаше тук и сега. Беше първично и животинско. Бързо и разкъсващо. От устата ми излезе стон. Гърлен, ръмжаш. Това не бях аз. Вече не бях жертва, бях хищник. Сякаш не бях яла от месеци. Нахвърлих се върху Мартин. Дерях го, удрях го, крещях, толкова гърлено, толкова ръмжащо, толкова ритмично. Изживях своята победа с истински вик.
На сутринта се събудих последна. Бях сама в стаята. Гола. Чаршафите - свити на топка. "Боже, мой! - спомените започнаха да нахлуват в главата ми. Това не може да е наистина. Аз наистина го направих и с двамата. Аз направих тройка." Усетих пареща болка в главата. Колко ли текили бях изпила снощи?
Едва се завлякох до банята. Измих си зъбите, взех си душ. Нямах сили да си стягам багажа. Легнах си отново в кревата. Исках да се съвзема малко.
- Дължиш ми вече над 100 лева - чух гласа на Мартин. Явно с Емил бяха излезли за малко и сега се прибираха - Ако още веднъж се хвана на подобен бас с теб, ще фалираш.
- По-тихо, ще ни чуе.
- Да бе, спи като пън, мацето снощи не беше на себе си - думите на Мартин моментално ме накараха да изостря сетивата си.
- Казах ти, брато, всички са курви. И Ирена, и Катя, и Елена, сега и тази. А ти все ми повтаряше, че мацето била различно.
Мълчание. Какво става по дяволите. Нещо се сви в мен. Ирена, Катя, Елена, тези пък кои са. КАКВО СТАВА ТУКА?
- Аз наистина държах на нея - каза тихо Емил.
- Всички са еднакви. Неверници. Винаги ще си търсят някой да им го... - не довърши мисълта си Мартин.
- Не разбра ли - съвсем глухо прошепна Мартин - единствено аз те обичам истински. Само аз ще ти бъда верен. С колко още трябва да преспим, за да ти го докажа? Кога ще приемеш фактите? Обичам те!
Кръвта нахлу в главата ми. Повече нищо не чух. Усещах само балончета около себе си, гадните зелени водорасли ме дърпаха надолу. Морето бучеше в ушите ми. Този път мацето се удави.

М Ч
22.09.2004 г.