автор: Krasi7

Пак сме си тримката луди за връзване. За рибка разбира се. Аз, този дето може да хване риба и в картера на двигателя и оня дето понякога хваща и прилепи с въдицата (това е доказано и документирано).
Денят мина нормално, с променлив успех, в полза на рибата. Вечерта продължаваме на петромакс да я търсим. Но този път времето се обърна срещу нас. Към полунощ заваля дъжд. Злобен! Усетихме се навреме и взехме мерки да се скрием - решихме да минем през реката и да се приютим в една пещера. Брод има и е плитък, но все пак трябват ботуши. Да, ама оня дето хваща прилепи ги забравил ботушите и не може да мине. Решаваме аз да го пренеса на гърба си. Нареждаме се в готовност, този с картера е на средата на брода и ни свети.
- Хайде брат'чед качвай се на гърба ми да те нося! - навлязъл съм леко във водата, ръцете ми заети с багажа, а водата ме блъска в краката.
Качи се нашия на гърба ми, но не можа да се задържи и без малко да падне във водата.
- Абе какво е това качване? Скачай върху гърба ми както се скача върху чужда жена! С повечко злоба го направи! - казвам сърдито и се подготвям.
Засили се нашия и скочи. Ама така ме яхна, че не успях да се задържа прав. Цопнах по очи във водата. Муцуната ми в камънаците. Мокър съм като плъх. Нашия не мърда, тежат му дрехите, ама е сух, нали е върху мен. Успяхме да се изправим, преминахме бързо и се скрихме. Започнах да се преобличам.
- Абе каква я направихме, щехме да се издаваим?! То бива скачане, ама твоето направо ме утрепа. - казвам и търся бутилката с винцето за разгрявка.
- А, аз съм ти виновен. Ти каза да скачам като върху чужда жена и аз така скочих. Така ги правя аз тези работи - отговаря ми съвсем сериозно.
Спогледахме се и така се разхилихме, че изобщо не ни беше студено повече.