автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 19
(Продължение)



ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ УРОК


1. Духовният живот на човека предполага прилагането на цяла система за неговото развитие, но това не е достатъчно. Човек трябва да се труди самостоятелно, използвайки тази система, за да се получи "чудото" на индивидуалното възпроизводство.

2. Загубата на чистотата е разрушаване на една от естествените предпоставки на вярата. Чистият човек лесно се познава.

3. Споходят ли ви трудности, вие не трябва да се оставяте в плен на леността, защото с нея идва и страданието. Трудностите ви мобилизират и най-естественото нещо е да се опитате да ги разрешите.

4. Достигането до "божественото" поставя и въпроса за превръщането на Земята в рай.

5. Промяната на условията на живот означава, че всеки човек е започнал да работи за собственото си израстване (с.119 ). Да бъдеш непрекъснато свързан с разумния свят означава непрекъснато да се трудиш, но като собствменик на труда си.

6. Въпросът за подобряване на човешкото съществуване е практически, в това число и въпросът за издигане на нова вяра.

7. Моралът е идеологизирана форма на съществуващата нравственост. Той се разработва и утвърждава от господстващата прослойка, която има интерес да представи собственото си положение за състояние на цялото общество, а бушуващата мизерия - за частен случай.

8. Знания, които не са свързани с живота и го спъват са ненужни.

9. В текущия процес на живота става ясно кой е добър и кой лош. Затова разглеждането на нещата от позицията на "добри и лоши" води единствено в блатото на интригата, където става ясно кой е по-силен.

10. Понятието "вяра" днес има ново съдържание независимо, че става връщане към неговата идеологизирана форма.

11. Когато липсва любовта, човек започва да живее със спомените. Но целият въпрос е в това как може да бъде задържана любовта.

12. Първите хора в твоя живот са твоите родители. Ти си втори. Но ти си първи в собствения си живот и в живота на твоите наследници. Този факт се повтаря в живота на всеки човек. Проследи го в неговата цялост и ти ще открииеш произхода на идеята за Бога.

13. Не ми остава друго освен да повторя:"Щом сте дошли на Земята, вашата задача е да гледате с радост на живота, да бъдете винаги поетично настроени, да вярвате в доброто" (с.123 ). Но как се решава тази задача? Това е въпросът!

14. Възрастните трябва да се учат на радост от малките деца.

15. Новата вяра израства от прагматичния огън, който ще промени човека. Този огън бе запален и в душата на българина, но все нещо не се разгаря?!

16. В един разумен свят човек лесно постига своето саморазвитие. Въпросът е, че днес най-напред светът трябва да бъде направен разумен, но за целта ще трябва да променим, преди това и нещо в себе си.

17. Учителят знае пътя. Но това е неговият път. В това се състои неговото предимство, но тук е и неговата слабост, защото ученикът трябва да стъпи на своя път. Затова задачата на Учителя е да постави умело препятствията.

18. Умението да критикуваш предполага няколко неща едновременно: 1) да видиш нещата в тяхната цялост, т.е. в тяхното процесуално развитие, 2) да разкриеш и да утвърдиш всичко ценно, в това число и нежните кълнове, които още не са се развили, 3) с любов и безпощадна решителност да отхвърлиш всичко старо, което пречи на разтежа. Това велико изкуство се владее от Учителя и затова той не може да спести болката на разтежа на ученика.Да отхвърляш критиката означава да утвърждаваш равнодушието.

19. Разумната вяра се разграничава от фанатизма и всички форми на идеологизираната вяра.

20. Загубата на духовната чистота се изживява от човека като грях. Тогава се задейства и механизмът на съвестта.

21. Когато се говори за морал във всеки един момент ще трябва да се държи сметка и за съществуващата нравственост. Моралът може да бъде схванат и като мяра на спекулациите по повод на съществуващата нравственост.

22. Свободата на действията, свободата на мисълта, свободата на чувствата ще преродят човека като носител и на новата вяра.

23. Интуицията играе важна роля в познанието, но когато се противопостави на разума или се прави опит да й се отрежда водещо място, не може да се отиде по-далеч от сферата на твърденията.

24. Авторитетът тъче нравствената сила. Но трябва да правим разлика между "сила на авторитета" и "авторитет на силата". Авторитетът на "божественото" не трябва да се представя като божествена заплаха.

25. "Къде ще намерите Бога? - В себе си" ( с.132 ). В такъв случай търсете, работете и преоткривайте божественото в себе си, докато се самоосъзнаете като Богове. А след това? Продължавайте по пътя!

26. Храната е едно от условията на живота. Но и храненето е изкуство, което може да се развива, когато най-напред решиш въпроса с осигуряване на прехраната.

27. Връзката на сина с бащата, на детето с родителите е свещена и няма защо да се подменя с несъществуваща такава.

28. Когато говорим за дейността като основа за разцъфтяване на духовното, ние не забравяме, че изнурителната и принудителна дейност води човешката индивидуалност към разнищване по стъпалата на Ада.
(Следва)