Разнежен дъжд целува
кални локви...
Мъгла, пленила в мрежа
вечерта, белее.
Луната, през решетъчен прозорец,
тревожно търси път в нощта.
Сред клоните на цъфналата
вишна,
мълчат две птици...
без гнездо...
Очите им унесено се смеят,
протягат поизмокрени пера...
За миг крилата се
допират...,
и все по-разнежва се дъждът...
Но птиците нехаят,
не отлитат...
Ще цъфне детелина
във калта...