автор: ANG

Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП

Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.

Тъй като кюпът бил по-плитък от дължината на ръката му, това го учудило. Преместил го, обаче под кюпа нямало равен под и никакъв отвор не могъл да намери, а отдолу кюпът имал дъно като всеки кюп. Взел пръчка и опитал с нея да достигне дъното, но отново неуспешно; дъното сякаш бягало.
Помислил си: "Където съм аз, там е и моят праг", и се обърнал към учителя Мукадаси Ал-Сафер, като го помолил да му обясни какво означава този кюп. Учителят взел камъче, хвърлил го в кюпа и почнал да брои. Като изброил до 70, от кюпа се чул плясък, сякаш нещо паднало във вода, и учителят казал:
- Бих могъл да ти обясня какво означава твоя кюп, но си помисли има ли смисъл. Щом ти кажа какво е, кюпът неминуемо ще означава нещо по-малко и за теб, и за другите. Защото, колкото и да струва, не може да струва повече от всичко, а щом кажа какво е, той вече няма да бъде всичко, което не е, а което е сега.
Когато ученикът се съгласил с мнението на учителя, учителят взел пръчката и счупил кюпа. Момчето запитало слисано защо е направил тази пакост, а учителят отвърнал:
- Пакост би било, ако ти бях казал за какво служи, и после да го счупя. Така, понеже не знаеш предназначението му, не е пакост, защото ще продължи да ти служи, сякаш не е счупен…
И наистина хазарският кюп служи до днес, въпреки че отдавна го няма.


АНГ: НОВА ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП

По онова време все още имало Тук и Сега.
Когато се разделили и всеки тръгнал към себе си, ТОЙ казал: "Надявам се да чуя и твоето цопване на дъното на кюпа след като преброя до 70, както и ти моето. Доцопване!!" И скочил в своя кюп, броейки: едно, две, три…
После чул нейното броене. "В един кюп сме, - си помислил - всички сме в един кюп."
Когато ТЯ полетяла, забелязала, че това не е толкова трудно, колкото си го представяла в реалния живот: достатъчно било да се отърве от обективизмите, които я дърпали обратно към отвора на кюпа. Изхвърлила етикетите и диагнозите и още повече олекнала: осем, девет, десет…
ЕДИНАДЕСЕТ. Слели се!
ТОЙ и ТЯ започнали да вибрират с еднаква честота и се слели в ТО…
После ТО продължило броенето, но някак си хармонизиарно, уравновесено. Не бързало да цопва на дъното, пък и дъното започнало да се отдалечава, вместо приближава. Тогава ТО забелязало, че вече може да управлява скоростта на летене: достатъчно било да брои в обратна посока и времето правило обратен завой: 24, 23, 22…Когато някой изглед особено му харесвало, започвало да повтаря достигнатото число (55, 55, 55) и нещата замръзвали без минало и бъдеще.
В някакъв момент това, което се очаквало "после", се явявало в миналото: виждало мечтите си реализирани, а несвършените неща от миналото го изпреварвали и чакали ново решение в бъдещето…
После ТО разбрало, че няма "после", няма бъдеще и минало, дори сегашното е илюзия - това му го внушило чрез мислите си Мукадаси Ал-Сафер, който плувал обратно на течението: "Виждаш ли, аз счупих с пръчката кюпа и твоят нов кюп е с нови измерения. Не бързай да му слагаш нови глинени стени, защото всеки кюп се радва на това, с което е запълнен, а не на стените си. По-добре е да летиш в кюп със счупени стени…".
"Защо трябва да цопвам на някакво си дъно, - разсъдило в някой момент ТО - не може ли безкрайно да се рея в простора напред-назад, нагоре-надолу. Като Чайка…"
После се появило някакво ново-старо "после" от някакво минало, което му припомнило, че трябва да реализира Основната цел на живота (в същия или някакъв друг миг по него се полепили хиляди Андрогинчета). В друго "после" прилетяла Формата и казала:
"Ти все още си в мен, все още си зависим от мен, както от лунните кратери. Нашата взаимозависимост е заключена в друго минало-бъдеще. Преди да се отървеш от моята зависимост ще преминеш през други форми…".
"През какви форми?" - попитало ТО, или по-скоро тази малка част от него, която все още вярвала повече в Познанието, отколкото в Любовта. Но Формата била вече отлетяла нагоре-надолу и отговор не се чул.
"Намери отговора в Себе си!" - казал летящият арабин Мукадаси Ал-Сафер, защото като магьосник умеел да чупи с пръчката си кюпове във всяко време.
ТО надникнало дълбоко в себе си и видяло, че Любовта е преди Познанието, Любовта е преди всичко, дори преди Формата и преди Живота…
Тогава, малко преди края на броенето до 70, видяло отговора на отговорите: вече имало избор, вече можело да направи своя избор: или да цопне в Блатото, или да премине през Огъня на Любовта.
"Това не е ли Изпепеляващата Страст?! Ще изгоря, ще се превърна на пепел!", - помислило отчаяно ТО и се опитало да спре времето, броейки: - " 69, 69, 69…"
…Изпепеляващата страст просто…изпепелява. ТО изгоряло…Превърнало се в онази органична съставка - пепел, която остава след кремирането - САРИСАС или ШАРИ. И която е основа на друг Живот и на друга Форма.
В някакво друго "после" се появило Слънце и от топлината на неговата Любов поникнал един ствол на Слънчоглед с две сърца.
Но това е една друга приказка, за един друг кюп…