автор: Ranobudniche

Не знам дали на теб ти се говори.
на мене май сега не ми се слуша.
Ела. Ще помълчим. Не ща да спорим
за глад и ред, война, глобална суша.

Ела да помълчим за ветровете,
осеяли със бръчици лицата ни,
за бирата с картофи край морето,
за пясъка, издраскал сетивата ни.

Ела да помълчим за... Помня нощите -
онези там... И после. И нататък.
Страха ще съблека - досадна нощница.
Ела да помълчим. Ще те почакам...