автор: Gargabela

Горчиш в кръвта ми.Толкова си нежен.
Отнемаш ми дъха, а нямам страх
от този край чрез тебе неизбежен.
Докосването ми до теб е смъртен грях.
Жадувам всяка твоя клетка и бълнувам.
В безлунни нощи по первазите вървя.
Небрежно в джобчето на Дявола тършувам-
там някъде е скрил жълтицата-Луна.
Така те искам, че от болка ослепявам.
Опипом ще се впия в твоя мъжки свят.
Ни мисъл бледа -не за мен- не ще прощавам.
За теб съм вещица, измама, тъмна гад.
Обиждаш ме, защото лудо ме обичаш.
Защото се страхуваш, че без мен си сам.
Защото в нощ безсънна името ми сричаш.
Така ме искаш, че от теб си те е срам.
По дяволите догми и забрани тъпи!
Не ме оставяй като сняг да се стопя!
На живо раните ми искам да закърпиш
с болезнената страст на своята душа.