Киро Тиро от Добролево като спре да праи транспортени услуги с камьона си по чожбините и зафана нов биснес, ама не с камьон. Отгледа много убаф козел, красти го Трайчо що се си траеше и изопщо ни налиташе с рогите на ора, ни брецаше силно да речеш, само кога надуши коза веднъга рипаше връз неа, та Тиро почна да зима по два лева на коза ебаси.
Обаче ората си давахме теа пари, що млекото апа и ярета да речеш си струват пари, а като имаш коза имаш и млеко. Апа като ти се прееде яренце айде отведеш е при Трайчо празна, дадеш два лева на Тиро що да не дадеш като ти се еде мръвка и си е земеш непразна. Козата де. И те тека Киро Тиро овеличи благо састоянието на много ора у Добролево, та почнаме и ние да се облажваме с мръвка, а не само о градо.
И ония ден некой утепа Трайчо!
С отрови ли нещо го отстарни, душил ли го е, с нещо тежко ли го е мецнал по главата не можа да се разбере, що Киро нищо не расказва, а само реве ебаси. Реве и вика деба и бизнесите язе каде се зафанем с нещо и се те тека че стане да фалирвам. Що не знам дали знаете, ама он от бизнесот с камьоно се не отказа доброволно а му го открадна некой музаверин.
Мале голема таргедия се образува у село да ви кажем.
Сабраме се ние у хоремаго да обсъдиме кво че прайме сега като го нема Трайчо, поръчаме по една рикия на Витка Кръчмарката (мъжо и Благой де, беше фанал по градо по достафки) и се омълчаме тъжно. Никой нищо не казва само малчи. И нема нема па ваздъхне тешкотешко, пине рикията и викне още една, та и на Витка и рипна оборото ебаси.
Ама оно у таков момент мое ли само да се малчи, не може. И леко полеко зеха да се обаждат тоя ония.
Да му се не надаш, навъпреки че е тих човек и нема коза а крава (она се казва Йовка), първи се обади Владо Мастикара и рече: тоа антентат силно ми прелича на полетическо обииство, вика. Ние колко си малчахме савсем се омалчаме очудено ебаси. Ама никой го не пита що мисли по тоа начин, що Владо и да го питаш и да го не питаш, повече от пет думи я ти рече я ти не рече, та никой си не направи труд и да го пита.
Таа работа не е слочайна, ами Киро да земе да каже има ли да дава на некой пари. Тва го рече Велчо Заверата и тека изгледа Тиро, че он се сконфузи и бес да се осети удари рикиата на екс ебаси. Това ни образува и на назе некои самнениа, та и ние напрайме тека и викнаме още по една.
После зе думата Евтим Фелшеро и савсем дрогарски рече -здрав си беше отсекаде, да се чудиш как тека се осмърти деба и козело деба, та внесе ясноти по здравословното састояние на Трайчо, да си не помисли слочайно некой, че е здравен енцидент ебаси.
Жеко Паландзата (он има часна лафка у чаршията) се поглади по мостако и отсече: тука са омешани биснес ентереси и слушайте кво ви казвам, като пущи некой нов козел на пазаро сичко че се изясни!
Те толко му требваше на Ванко Русняка, та се обади и он кратко: если ест воншен капитал тоже разберьотся, вика, ама никой нищо му не разбра то кога ли сме мо разбирале нещо па нанего та и сега.
У тоя момент улезна Николина Пощажийката, та остави весници и ние спреме да обсаждаме, що тва си не е женска работа нели. Она се повърте повърте покрай Витка, пошошукаха си нещо саглашателски, па като виде че нема да разбере нищо от назе, зе та си излезна.
Ама ни пресече мисалта, та се наложи да пинеме още по една ебаси.
Слет почивката пръв се обади Фильо Максимата и рече: язе откога расправам, че един козел на едно село е малко ама кой ме слуша мене, само ми расправате че преовеличавам те ви сега село без козел! Прав си беше, та му не напрайме опозиция.
Стефан Семплото, Хинко Фурнажиата, и Къци Ходожнико, не земаха изопщо васражениа само къде по ено време Къци промалви -да бех го барем овековечил на масло с гваж, ама те. Да ама тва си премина е тека като че муха прелете през хоремаго и нищо ебаси.
Язе си записвах кой кво вика, та затова ме нема у протоколо.
Апа Личко Шахмата не беше у Добролево. Он е на торнир на 5 даски у Горно Уйно, та като се завърне, че видиме кво ще рече. Очекваниата са ни, че само он може да расплете таков завързан случей като тоа.
Абе кой си има коза, си има и гайле да ти кажем.