автор: thebigplucky

"...и амурче проплака - не винаги тъй е било...
... но ние сме грешни..."
Александър Белчев

Пием с амурчето конячец и плачем прегърнати.
Болките взаимно си изплакваме и утешаваме.
Свършили му се на милото стрелите.
На мен сърцето ми на игленик замяза...

Надничаме зад пердето на облака.
Грешно е... Но безплатно.
И райско е да гледаш - и хората като боговете го правят.
И миговете са безсмъртни сякаш...

А телата и душите ни, смъртните, плашат Олимп -
красотата на всеки миг за последно изживян
поглъща и времето, и пространството;
усещането за докосване надделява над всеки страх;
вечността никого не плаши -
клетвите едва издържат до края на пътя ни по грешната земя...


.. На сутринта, прегръщам една бира размазан.
Кой Бог ми завидя - прокле ме да си легна сам.
Амурчето с разрошени крила
се е свило под масата - сънува каки.
Песен за любов и море са пуснали по радиото...