автор: Mojsei

1.Често пъти цитирането на древните прави дълбоко впечатление за мъдри думи
Така трябва да прозвучат думите на Лазарев, когато напомня думите на древните да помним смъртта, но това при него е във връзка със загубите на Земята, които пречиствали душата, докато древната мъдрост гласи, че трябва да помним смъртта, за да не забравяме, че трябва да живеем и следователно да не понасяме загуби, които не са оправдани(Вж.: с.250).


2.Лазарев отделя много внимание на опасността да не се пристрастяваме към отделни елементи от битието или от съществуването ни, в това число и към способностите, за да не се направи опит да се пренебрегне божественото(Вж.:с.250-261). Това разсъждение се нуждае от демистифициране. За мен нещата се свеждат до следното: разбирането на божественото като озарение от постиганата хармония между емоционалност, рационалност и воля е предупреждание тя да не се нарушава чрез пристрастяване към отделни елементи на цялостта. При това положение нещата отиват на мястото си.


3.Кубрат Томов откри отговорното Съвещание на 06.05.06г. с думите:"Мисленето и поведението на всеки съзнателенен, разумен и буден човек трябва да се ръководи от най-големия му проблем. Това е болестта на цивилизацията ни - тоталната световна криза, която действа явно и скрито върху всеки човек и общност. За будния човек това въздействие е осъзнато, а последствията му са очевидни". Как да разбираме това послание? Поставянето на всеки индивид, а не само на съзнателните, в отношение с глобалната общност е правомерно, а това отоншение има две страни - позитивна и негативна, за да се изведе главния проблем на човечеството на нивото на индивида. А този проблем - как индивидът се отнася към общността, се задава конкретно чрез мястото на индида в тази общност, което съдържателно се разкрива чрез системата на икономическите отношения, които се субективират по различен начин от всеки индивид. На фона на тази картина, става възможно да зададем и въпроса доколко хората осъзнават мястото си в общността, която е нова с това, че мястото на хората в нея е променено. Това представяне на въпросите изисква като нещо, разбиращо се от само себе си, съзнателни, разбиращи и активни хора, знаещи не само какво става, но и защо е така, а също и как да се организира живота по-нататък.


4.
Правя ти любовно обяснение


В почерка ти разпознавам
собствената ти душа невинна
и затуй ти подарявам
ода искрена, дори наивна…
В този миг си моя
с уточнението нарочно,
че ти подарявам зноя
в отношение непорочно,
за да сетиш онемяла
радостта на обич свята,
но да си останеш бяла-
в изгрева на радостта огрята.
Правя ти любовно обяснение
и след теб повтарям:"Нека
да ни кичат с презрение,
но съдбата ще е лека,
щом с чувство приветливо
ти признавам, че съм твой
и те любя тъй красиво,
че приемаш с онзи зной,
който и за двама ни е глас,
но с него пак изричам
думите заветни:"Аз
любима, те обичам!"
С теб сега съм щедър
и повтарям не веднъж,
с глас спокоен, ведър:
"Аз съм твоят мъж!"
и животът става сън,
разиграващ се в гори,
в които сладък звън
в сърцето ти гори,
а когато ранните лъчи
блеснат малко смешно,
срещаме очи с очи,
за да почнем ежедневието успешно.

Тук повдигам строго пръст,
че показах ти мечти,
но не спреш ли, този кръст
ще поемеш отговорно ти…
Почна ли и аз да тичам
и да соча с пръст към тебе,
значи че в любов се вричам
и от нея правим нашто първо бебе!


5.
Душата ти чрез текст открих-
разказваща, споделяща и нежна,
но ето, че в този стих
я срещам и като копнежна...


6.
Дори подробно всичко да опиша
до сетния ми безутешен стон,
дори перото ми да проговори, да въздиша,
предавайки ми преживяването с тон,
в който болката дълбоко диша,
дори раздялата с ужаса да оприлича,
показвайки я като мъка висша,
не мога нощите ми с теб да залича.



7.
Не знаехме, че правим общество,
в което глобализмът ще е плод,
но ето, че сегашното ни естество
крещи за по-добър живот!
Но има нещо странно в този свят-
творците му са онемели,
а те създадоха сегашен всеобят
и чакат кончината, почернели.
Градежът на предците е жесток-
засяха в сърцата страх,
но прагът на граденото - висок,
възможностите ни превръща в прах,
а днес, познати грешки,
взривяват съществуване нормално
и носим ситуации тежки
в ежедневие, станало банално.
Реалността сега е нечовешка,
но никнат хора отговорни,
които виждат кризата глобална - тежка,
а тя налага да са и сговорни!