автор: Lika

По тънките нозе на залеза
Кръвта на слънцето се стече.
Потрепващи звезди пролазиха
По дрехата на тъмнолика вечер.
Замря във полет бяла чайка -
Не чувах пърхането на крилата й.
Морето се унесе в неспокойна дрямка
Вълните му на сън се мятаха.
Като сирена гола и бездомна
Ръка протегнах да ги хвана.
Отдръпнаха се, станаха огромни,
Обгърнаха ме в среброръка пяна.
Сватбената ми премяна е от пясък
Нозете ми целуват водорасли
И сякаш ми тъкат изящна роба
И тялото ми с тях се сраства
И кротък морски бриз любовно
И много плахо ме прегръща.
От устните му ще отпия.
Ще изтече от мене земната отрова
И истинска ще бъда, но не и същата.