автор: gumbert

Преводът е от руски, и е инспириран от музиката на Нусрат Фатех Али Хан


Стихове

Ти имаш две ръце, два крака, две очи,
Но ако сърцето ти и твоята Възлюбена - са също двама,
какъв е смисълът тогава?

Ти се провикваш: "Влюбен съм",
Но само думи са това.

Щом виждаш влюбения и Възлюбената като двама,
тогава погледът ти може би е раздвоен,
или пък в броенето си сбъркал.

*

Виждаш ли онзи керван камили,
натоварен със захар?-
Очите му са също толкова изпълнени със сладост.
Но не Го поглеждай във очите,
ако ти не си готов да изгубиш
собственото зрение.

*

Ние не сме отпред, отзад сме.
Не сме и отгоре, отдолу сме...

И както четката в ръката на художник,
така и ние представа нямаме къде сме всъщност.

*

Не говори повече за нощта!-
В нашия ден няма нощ.
В нашата религия на Любовта
няма нито религия, нито любов.
Любовта е безкраен Божествен океан,
и въпреки това, хиляди души, потъващи в този океан,
възкликват: "Няма Бог!"

*
О търсачо,
Ти си толкоз подвластен на тези си мисли.
Няма смисъл да се огорчаваш,
Няма смисъл да бъдеш и щастлив.

Ти изгаряш в пламъка,
Но няма да те пусна аз,
докато напълно ти не изгориш,
докато не станеш мъдър
и напълно ти не станеш себе си самия.

*

В това търсене
безумието и мъдростта едно и също нещо са.
По пътя на любовта
приятелят и непознатият едно и също нещо са.

Когато опиташ виното, което е на всички,
каква ще бъде тогава твоята вяра?-
И ще речеш на всеки:
Каабата и езическият храм едно и също нещо са.

*

Бог счупва някому краката, но крила му подарява;
Така, в края на клопката показва пътя ни към свободата.
Бог каза: "Не обръщайте внимание на туй, дали сте на върха
на някое дърво, или сте във канавката;
устремете взора си към Мен,
защото Аз съм Ключът към Пътя верен".

*

Този свят е омагьосан
и очите ослепява:
струва ни се той обширен,
но всъщност тесен е,
смехът му е ридание,
а славата - позор.



*

Най-сигурното място, за да скриеш съкровища от злато е
някое пусто и потайно местенце.
Нима ще скриеш своето съкровище,
оставяйки го пред очите на всички?

"Радостта тъй скрита е под твоята мъка".

* * *
Суфийски притчи

Трите възможни причини

Един дервиш седял покрай пътя, когато край него, стремглаво препускайки, минал надменен царедворец съпровождан от пищната си свита. Царедворецът злобно и с всичка сила ударил дервиша с камшика си и извикал:

- Ей, мизернико, махни се от пътя ми!

Когато царедворецът и неговата свита се отдалечили, дервишът се изправил всред прахоляка и казал, гледайки към далече препускащия царедворец:

- Нека получиш всичко на този свят, което поискаш, каквито и да са твоите желания, дори повече от това!

Тази сцена силно впечатлила един минувач, който приближил благочестивия човек и го попитал:

- Бъди така добър, кажи ми кое те накара да изречеш тези думи:
благородството на духа ти - или пък това, че светските желания, несъмнено, водят до още по-голямо безчестие?

- О светлолики! - казал дервишът. - Дали не си помисли, че аз казах това, което казах, защото хората, достигнали удовлетворението на своите желания, нямат нужда бясно да препускат и да бият дервиши?





На един кръстопът

Един суфия седял сутринта на един кръстопът. Приближил го един младеж и го попитал, дали не може да учи при него.
- Да, може, но само един ден, - казал суфията.

През целия ден все нови и нови пътници се спирали при суфията и му задавали въпроси за човека и неговото съществуване, за суфизма и суфиите, молили за помощ или просто изразявали уважение.

Но суфията само седял в съзерцателна поза, навел глава към земята, и нищо не отговарял. Един след друг хората си тръгвали.

Привечер към седящите се приближил някакъв бедняк с тежък товар на гърба и попитал, как да стигне близкия град. Суфията веднага се повдигнал, взел тежкия му товар и го преметнал на гърба си, след което го съпроводил донякъде, за да му покаже пътя. След това се върнал на кръстопътя и отново седнал.

Младежът го попитал:

- Този човек, който имаше вид на беден селянин, да не беше всъщност някакъв преоблечен светец, някой от тайните странстващи с висок ранг?

Суфията промълвил:

- Той беше единственият сред тези, които ние видяхме днес, който наистина искаше точно това, от което действително се нуждаеше.