ХуЛите » произведение " И тая болка"

Re: И тая болка
от mojsei на 11.05.2006 @ 08:31:44
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php

Светът, за който питаш - друг
е свят на битки и удобство
и болката е с различен звук,
но там не знаят що е робство.

А робите живеят чрез измама
в която доброволно си кръжат-
умират не един и двама,
но могат чрез поезия да тъжат.

Добре бе, Мавър, ще ти кажа -
това са светове различни
и мога да ти ги покажа:
и двата си остават неприлични.

Но ти защо за другите разпитваш?
В твоя свят къде си ти?
Научил си се болка да опитваш
и виждаш свят единствено и само от беди.

Re: И тая болка
от mavar на 11.05.2006 @ 10:33:08
(Профил | Изпрати бележка)

Привет!
Написах го или по време или след едни избори. Не си спомням парламентарни или местни. Та противопоставянето между довчера приятели и другари, близки, роднини породи тия чувства. Ние се изхабяваме в тия според мен вече безсмислени политически борби, вместо да вървим напред заедно!

]

Re: И тая болка
от mojsei на 11.05.2006 @ 12:12:05
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php

Напълно споделям духа на разсъждението ти, но как да накараш другия да тръгне с теб, когато си му нужен само за да ти смъкне кожата...Трябва да го накараш, а това как може да стане? Само чрез организация, чиято сила, ще го накара да уважава и твоя интерес...Да, но той ти пречи да се организираш по всякакъв начин, а, когато все пак го накараш да се съобразява с теб, той се усмихва широко, прегръща те през рамо и ти казва:"Разбира се, приятелю, та аз винаги съм ти помагал...Но ето, ти вече знаеш много!"

Поздрав!

]

Re: И тая болка
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 11.05.2006 @ 13:22:51
(Профил | Изпрати бележка)

Съжалявам, не мога да се сдържа тук, ще трябва за пореден път да подчертая, че няма защо да "караш" другия да въеши каквото и дае, само защото ти го мислиш за правилно. Модата на организациите май премина вече, огледай се! Светът е широк и шарен, има място за всеки под слънцето!!!
А болка винаги ще има, иначе как да растем?
поздрави

]

Re: И тая болка
от mojsei на 11.05.2006 @ 19:57:36
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php

Защо е вужно да се сдържаш? И подчертавай, колкото си искаш...С това няма да промениш нищо, освен да покажеш собствените си разбирания...Но когато човек взема отношение, се има предвид и доколко това, което казва е вярно, доколко думите му са в съответствие с тенденциите на общественото развитие.
От съжалението, което изказваш и което приемам безрезервно, като израз на твое някакво моментно състояние, нататък разсъждението ти не може да бъде защитено с никакви допълнителни аргументи...Към този факт не мога да бъда равнодушен. За мястото под Слънцето, което казваш...Знаеш ли нещо за правото на живот на златния милиард?
И накрая, ще споделя с теб нещо много лично! Когато срещам млади хора с такива разсъждения, цялото ми естество се възмущава вътрешно....протистира....пита - как е възможно такова нещо?

Ще бъда доволен да продължим диалога, защото тук откривам сериозен проблем!?

]

Re: И тая болка
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 11.05.2006 @ 20:03:08
(Профил | Изпрати бележка)

Какъв точно е проблемът? Че някои хора не са съгласни с теб или просто отстояват правото на много истини!
Да!
Черно-белите телевизори вече са антики и това е прекрасно! Светът е мултикултурен, мултинационален и т.н. Всеки има право в него да отстоява разбиранията си. Ако ти си прав за себе си, а аз не съм съгласна с теб, аз също съм права и няма нищо възмутително в това.

]

Re: И тая болка
от mojsei на 12.05.2006 @ 13:38:09
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php

Мен съдбата благосклонна
ме дари с доброта
и в пътека непреклонна
отстоявам поведенческата простота-
затова не мога никой да подмина,
даже да любезничи привидно,
но достигам таз причина,
правеща му поведението обидно
с това, че в поза на покорен
иска боговете да смили
без да хваща пътя отговорен,
а по него те отдавна са били.
Лазарев изрично казва
пред божественото да изпитваш срам,
затова че преживяването се наказва
и едва ли ще се справиш сам.
Затова ти казвам драга,
силите си не губи,
а когато да говориш се налага
и тогава себе си люби,
за да може чрез хармония
да оставаме в красота
и така – чрез разговор симфония,
ще постигнем мирогледна висота.

Ситуацията е ясна вече-
трябва да се влиза надълбоко,
че с разказите си вниманието привлече,
но се караш с мен жестоко?!
А си дама искрена и мила,
но сега не всичко ти е ясно-
можем в спор да правим сила
и това ще е прекрасно.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а