Очите горят от пламък опръскани.
Нозете горят в жарава покръстени.
Устни от болка и ужас разкъсани
скверни думи за съвест шептят.
Ние го гледаме - тихи, покорни, смирени.
Овче стадо събрано за смърт.
Ние слушаме - плахи, тревожни, смутени.
Слова еретични в душите кълнят.
После си тръгваме - безучастни.
Че гладни гърла ни чакат дома.
И само лудият с шепичка взема
от пепелта му своето свето причастие.