автор: NinaEmilia

Изправена пред трудни избори,
аз втурвам се с глава напред.
Посоки непредвидени избирам -
сърцето ми усеща само как.

Пред ангелски врати ме чакат
(златни)
целувки на обичан враг,
ритници на приятели омразни,
ме чакат пред вратите дяволски,

сърцето ми усеща само как.

Сърцето - то е чисто, много страдах!
И плаках! Спомените ме преследват пак.
Аз доста думи изприказвах...

Но Господ ще прости бъбривостта.
Той е простил не на една жена,
а аз по-вярна бях на Господ,
макар че май не се помолих ни веднъж...

Но във Отвъдното какво ме чака?
Ще гния в Ада, заради едната глупост,
на съд пред дяволите там сама!
Да, знам, че неразбиране ще срещна пак!

Но себе си на ангелите
мога да докажа тука -
на нашата добра Земя.
Сърцето ми усеща само как.