автор: Keri

Стоя пред огледлото. Ще ходя на дискотека и трябва да изглеждам добре. Трябва да харесам отражението. Да, момичето срещу мен е хубаво, но нещо й липсва.
Какво? Мисълта ми убягва... А, да, сетих се - усмивката. Вече толкова съм свикнала с нея, че когато я няма, все едно не съм аз. Защо ли? Е, разбира се - това е маската за пред хора.
Седнахме на бара. Аз си поръчах водка с натурален сок портокал. Май съм се пристрастила към тази комбинация... Барманът ни се усмихва мило и ни заговаря. Сигурно си мисли, че една от нас ще му върже. (а защо не тройка?) Приятелката ми говори нещо. Не я чувам добре, а може би не я и слушам.След малко чувствам нещо странно, сякаш се отделям от себе си. Мигнах. Намерих се клекнала на тонколоната над нас. Гледах себе си и приятелката си отгоре. Тя ме убеждаваше да се качим на бара, а сервитьорът й пригласяше. Но какво правя всъщност тук горе? И как успява тялото ми да говори и да се движи, щом аз съм тук? Странно. Заболя ме главата. Засърбя ме. Понечих да се пипна, но усетих... господи! Това са РОГА! Как са се появили на главата ми?
Изведнъж видях как се качвам на бара и започвам да танцувам. Е, явно са успели да ме накарат... Някой ме дърпа за панталона. Заболя ме... (опашката?) Но как е възможно да ме боли панталона?
А всъщност това аз ли съм? Май не. Трябва да е някой друг. Хората нямат рога и опашки, нали?