автор: Marta

Историйка с раче ІІ
Историйка с раче - III

Ето една история кратка, а може би сладка, обаче да знаете е доста солена и осополена, само малко...
-Когато морето било до колене...Преди доста време едно малко раче излязло от къщи, изглеждало сякаш се казва Тъжно и смръщено, но името му било Румен, а било толкова начумерено, защото у дома вече не го търпели. Майка му казала -" Хайде навън - в нашия род никога не са пели. Да не би би да си птичка? Или певачка - ето и татко ти цял ден само бачка, за да изкара за шепа планктон, а ти ми редиш разни трели, поне "р" да казваше - я виж ме мен. Тръгвай, отивай, вади си планктона, ако може с тези няколко тона."
Не се чудете, че майката Рачка била толкова строга, тя имала още хиляда деца, с тях трудно излизала на глава и повечето вече пълзели в разни посоки далеч от дома. Рачето тръгнало и пеело така:
"Тръгвам далече, не ще се завърна,
не ме и молете да ви прегърна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пратете делфин да ме стигне, червен..." Рачето нарочно пеело за червен делфин, естествено знаело, че червени делфини няма и така даже мъничко се радвало, че измисля наивна измама. Но рибките, които чули песента, която звучала всъщност така -

"Тлъгвам далече, не ще се завълнааа,
не ме и молете да ви плегълна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
платете делфин да ме стигне, челвен..."
Така се разтъжили ужасно и така се разплакали, че плакали, плакали и даже подсмърчали, докато не препълнили морето, онова същото, което било до колене, а рачето и представа си нямало откъде се взела толкова много солена вода...И приказката свърши, клатка е, обърках се, - кратка е.
Да. :)