автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 18
(Продължение)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ УРОК


1. Всеки би искал да изгражда убежденията си като дълбоки и волята си като силна, за да засияе и в ореола на вярата. Но въпросът е за възможността да се възпроизвежда самия живот.

2. Ученикът превръща себе си в предмет на изучаване и преобразуване и така преоткрива света, в който живее.

3. Изискването да бъдеш твърд независимо от условията, все пак, трябва да взема предвид конкретната мяра на единство, в която се намират тези условия с техния субект.

4. Пътят на саморазвитието предполага изграждане на способността да се наблюдава цялостния процес.
5. Всеки човек свети в ореола на своята индивидуалност. Този ореол е емпирична реалност и се нарича биополе.

6. Единството между думите и делата е важен критерий за цялостта на човешката изграденост.

7. Саморазвитието е процес, който в младостта протича естествено, свободно и спонтанно под доминиращите пориви на нагона. Това е животът, който може да бъде повторен и в лоното на собственото семейство под покровителството на любовта. Този живот може да получи своето естествено продължение и в третата възраст под покровителството на вярата. Тези възможности не трябва да се пропускат лекомислено под ударите на Деградацията, която почуква на вратата на всяка възраст.

8. Дали умееш да гледаш нещата според тяхната мяра се доказва в живота чрез разрешаване на житейските противоречия.

9. Обичта на Учителя към ученика се проявява чрез неговата взискателност.

10. Чрез постигане на божественото равнище на съществуване ти се освобождаваш от досегашните си съмнения.

11. Саморазвитието е най-високата цел, която може да си постави човекът. Но нима е възможно нейното постигане без развитието и на другите хора. А това предполага промяна на съществуващите условия на живот.

12. Дисхармонията в съвременния свят е ужасяваща. Ето защо първата задача на човека е да овладее стихията на Деградацията.

13. Ученикът се отличава със своята всеотдайна работа. Но задача на Учителя е да го насочи по пътя на цялостното развитие, което не се изчерпва с професионализма.

14. Обикновените хора са субекти на новата нравственост. Но те са носители и на мизерията, която ражда безнравствеността.

15. Силата на ученика е в устрема му да преодолява трудностите. Но когато Учителят може да дозира трудностите обучението се обагря от топлотата на възпитанието.

16. Поривът на младостта е благодатната почва, в която кълни семето на разтежа. Достатъчно е това семе да не се тъпче, когато кълновете се нуждаят от грижа.

17. Вярата и любовта не са достатъчни, за да се приложи това, което е в човека. Но когато те липсват, последствията могат да бъдат твърде печални.

18. Мълчанието е едно от средствата за съзряването на ученика. Но мълчанието трябва да бъде съпроводено с упорита работа по изучаване както на собствения живот, така и този на общността.

19. Приятелството може да бъде разглеждано като приложна сфера на любовта или като израстнала в степен любов.
Когато се цитира Старият Завет в онази му част, където се разказва как Бог помогнал на Аврам да има потомство, ще трябва да се спомене и това, че жената на Аврам преди помощта се казвала Сарайя, т.е. Моя Княгиня, а след помощта започнала да се казва Сарайя, т.е. само Княгиня. Ех, приятелство, ти си толкова многолико!

20. Да се изхвърлят навън съмненията "това значи да ги впрегнете на работа" (с.109) . Какво повече да се добави?

21. Приветствам идеята, че "съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, от положителна наука" (с.109 ), от истинска вяра. И още:"Спасението е вътрешен процес". А така също:"Истинското знание е това, което почива на опита" (с. 109).

22. Физическото и духовното у човека взаимно се предполагат. Докато си млад трябва да използваш физическата си сила разумно, за да достигнеш висините на "божественото" развитие. Когато физическите сили започнат да се колебаят, разбираш какво богатство си натрупал чрез изграждането на вярата, волята и любовта.

23. Най-дълбоките корени на любовта са във взаимността и съпреживяването като една от нейните форми.

24. Стремейки се да постига целите си човек се сблъсква с другите хора, които правят същото. И в тази блъсканица едни тe подкрепят, защото интересите ви съвпадат, други ти пречат, защото интересите ви са противоположни, трети остават безразлични, защото интересите ви се разминават, четвърти пречат от глупост и т.н., и т.н.

25. Приложението на любовта и вярата е свързано със задоволяването на определени потребности. Изискването да бъдеш здрав, за да ги приложиш правилно (Вж.: с.111). в най-общ план не буди възражение, а, в частност, към съвременната ситуация, звучи актуално.

26. Липсата на пълноценни отношения между хората прави актуално едно измислено отношение, което се обозначава от религията като "вяра в Бога".

27. Констатацията, че хората се стремят да подобряват условията си на живот показва вярната посока на живота. Но и констатацията, че малцина достигат до вътрешната страна на живота вярно посочва, че духовното развитие все още съществува като привилегия за част от човечеството.

28. Вече не е достатъчно да посочим признаците, по които човек се отличава от животните. Самоосъзнавайки се чрез труда човек започва да се отличава и от другия човек в границите на постигнатото с него единство.

29. Относителната самостоятелност на реалността се доказва чрез взаимната връзка между нещата.

30. Даването е едно от най-трудните неща в живота.

31. И най-смелите прогнози за бъдещето имат своите основания.

32. Неверникът най-малко вярва на себе си и това е неговата интимна тайна.

33. Животът е едно непрекъснато изпитание на човешките способности, в това число и на вярата.

34. "Вяра" и "безверие" са във връзка съответно с "действие" и "бездействие".

35. Ако ти твърдиш, че си познал "божественото", кажи ми какво е твоето самосъзнание.

36. Не ми остава друго освен да повторя:"Не е въпрос само да вярва човек, но като вярва да види какви процеси стават в него" ( с.115 ). А това е възможно в живия поток на дейността.

37. Абстрактните призиви за приложение на вярата не са достатъчни. Вярата трябва да се разглежда като елемент на човешката индивидуалност, като човешка същностна сила, която се проявява в живота чрез практическата дейност и поведение.

38. Волята е друга същностна сила на човека, която е във връзка с вярата.
(Следва)