автор: Slovesna

"Не ми пиши повече."
Не ме изненада толкова съдържанието, колкото болката, която изпитах.
Опитах се да си поема дъх, но не успях, задави ме. Само ако можех да изкрещя, щях да се почувствам по-леко. Не съм предполагала, че така може да боли от думите на един въображаем. Той съществуваше само в мислите ми. Виждала съм само думите му, дори не помнех описанието, което си е направил. За мен той беше повече от ник и профил.
Ден след ден, малко по малко, той се настани в съзнанието ми и стана част от моето ежедневие. Сутрин, с чашата кафе в ръка, бързах да го поздравя и да му пожелая хубав ден. Мислех за него, страхувах се за него, радвах се с него, от сърце му желаех всичко добро. А и той пишеше, че му върви повече, ако му пиша. Да си призная, ако не успеех да го поздравя, цял ден се чувствах зле.
Искаше да му пиша, сърдеше се, когато не ме намираше в чат-а, когато имах работа или нещо друго. Бяхме като омагьосани, питахме се какво ни се случва, а сега… това твърдо, кратко и ясно "Не ми пиши повече." Точка. Без обяснения. Присъда без право на обжалване. Просто и ясно.
А защо така ме боли и ми е черно пред очите?! А в душата ми е пусто и студено. А навън е пролет…