Преди да умреш ти обещах, когато порасна да стана като теб. Спомням си какво ми отговори ти, татко: „ Избираш честен занаят, сине. Но за да бъдеш като мен - професионалист, трябва да вложиш цялото си сърце и душа в него. Тази работа не е за всеки. Хората казват, че е твърде мръсна. Зависи - понякога е, понякога - не. Запомни - моята професия не е по-различна от останалите. Работа като работа.".
Дори ми направи подарък - завеща ми инструментите си. Помня, така ги нарече. Схванах, че е заради хората в болничната стая - не искаше да разберат с какво се занимаваш. Смигнах ти съучастнически. А ти ми отвърна да не бързам - подаръкът е за 23-тата ми годишнина, когато завърша университета. Университет? Отново използва секретна дума - за пред другите. На седем детския ми свят беше сериозно повлиян от филми с огнестрелни оръжия и хора, които ги използват. Те обаче ми помогнаха да те разбирам и без думи. Добре де, бях седемгодишен, тотално смахнат хлапак, които се интересуваше само от екшъни и тайни кодове. Сега, доволен ли си !?
Днес, час преди да навърша 23, знам, че филмите са далеч от истината. Бълвоч. Боза за идиоти, какъвто бях и аз. Можеш да се гордееш със синчето си. Станах точно като теб - професионален наемен убиец. И съм напълно съгласен - понякога работата е „мръсна", друг път - не. При първите си три поръчки се поизложих - все не успявах да убия обекта отведнъж. С течение на годините се усъвършенствах - сега първият куршум е и единствен. Но не ти пиша, за да се хваля. Просто искам да ти обясня как ме вдъхнови да следвам пътя ти. В Нет - а открих e - mail - а на отвъдното - onq_svqt@preebavka.com. Предполагам, че е някаква шега. Аз обаче ще пратя писмото и ще се направя, че вярвам да го получиш. Приеми го като изясняване на отношенията син - баща. Така и не си поговорихме, докато беше жив. Може би, защото бях твърде малък, а ти прекалено мълчалив.
Иначе щеше да знаеш, че си моят идол. Наемните убийци от филмите са твое бледо копие. Недостатъчно идеални. Нереални.
Мълчанието ти винаги ме е отблъскваше. Мислех, че не ме обичаш, търсех вината в мен. Беше една от онези мързеливи недели, 12 март (датата е залепнала за паметта ми като дъвка за коса), току - що бях гледал филм за Карлос Чакала и изведнъж разбрах мълчанието ти. Било е необходимо. Нещо повече - типично. Немните убиици не си падат много по вербалната комуникация. Пестеливи са в думите си. Казват достатъчно в кратка форма. Ти и с мама не говореше много. Как не се досетих по-рано!!! Неразговорливостта, заради, която роднините те наричаха темерут, е била начин да предпазиш - себе си и работата си. Оттогава започнах да те наблюдавам внимателно.
Забелязах, че излизаш за работа нощем и никога през деня. Другите бащи правеха обратното, а денем ти се затваряше в мазето - „работилницата", както мама го наричаше. Или се отдаваше на хобито си - спортна стрелба. Ха, ха, ха! Удобно си го измислил. Хората са си въобразявали, че спортуваш! Спорт, но за да бъдеш по - прецизен в работата си.
Веднъж успях да се промъкна в работилницата ( въпреки забраната на мама, защото там не било за деца). Попаднах в сцена от любимите си филми - по стените висяха всевъзможни огвестрелни оръжия. Едва се осъзнах и мама ме откри. След наказанието, което ми наложи, попитах невинно: „ Мамо, защо тате има толкова много оръжия?". Тя измънка, че били твоето хоби още от военното училище. Случайно ли се записа там или с идеята да се научиш да убиваш? Тъжно е, че не можеш да ми отговориш. Както и да е. Докато бях в мазето, видях завещаните ми инструменти. Продълговата черна кутия. Без надпис за съдържанието й. Но аз знаех какво има в нея. Въпреки това бях на крачка да я отворя. Тогава чух сърдития глас на мама. Щях ли наистина да отворя кутията? Разбира се - та аз бях само на седем и любопитен.
Чудя се мама дали ги е виждала? Изобщо, как успя да водиш двойнствен живот? Съмнявам се мама да е знаела с какво точно се занимаваш. По отношение на жените се провалих, но не напълно. След като завърших военното училище ( естествено - следвах стъпките ти до една! Съмняваш ли се!) имах няколко краткотрайни връзки и нито една сериозна. Следвах обектите си по целия свят - как да задържа жена до себе си. За разлика от теб не успях и така да подредя графика си, че да работя само нощем. Трябва много да си обичал мама, за да съобразяваш професията си с нея. Ако не - вероятно си я използвал за прикритие. Тя е добра жена и заслужава много, но съдбата на някои хора е точно такава - да прикриват някого или нещо. Безсмислено е да се борят срещу нея. Дори не е необходимо да знаят за какво да родени.
Часовникът ме подсеща - до рождения ми ден остават десет минути. Почти завърших писмото си. Последното, което имам да ти кажа е как започнах. Банално и случайно. Приятел от военното искаше да се отърве от съпругата си, но да остане със застраховката й живот. На шега предложих услугите си. Той прие. Гарантирах успех и анонимност. Застрелях жената, докато пиеше кафе с въпросния приятел. Ръцете ми леко трепереха, пот се стичаше по цялото ми тяло. След 5-тата или 6-тата поръчка започнах да свиквам. Наясно съм, че убийството попада в графата „лошо". Ок, нека бъда лош, нека съвестта ми ме преследва. Само че тя е безсилна срещу обещанието ми да стана като теб. Е, станах. Отивам да отворя кутията.
00: 20 часа
Хилти - това открих в кутията. Също така - набор от основните водопроводни инструменти и „Наръчник на професионалния водопроводчик" с послание от теб: „ Ако някой ден избереш професията „водопроводчик", ще бъда безкрайно щастлив. Защото това е моята професия. Всеки баща иска синът му да бъде като него, независимо какво казва. Винаги ще бъдем заедно. Татко". Роднините изглежда са прави - ти си бил обикновен темерут с мръсната професия „ водопроводчик". Нека позная - работил си само нощни смени - заплащат се по-добре.
И да, тате - винаги ще бъдем заедно обаче ще се съберем по-рано, отколкото си мислиш. Възнамерявам да си тегля куршум в слепоочието. Знаеш ли колко хора съм убил!? Защото аз не знам ( върти ми се някаква бройка в главата), но мъртвите обекти неочаквано разкъсаха съвестта ми. А това боли.
Чакай ме където и да си. Пращам си мейла до onq_svqt@preebavka.com, пръскам си черепа и до 5 минути максимум възнамерявам да съм при теб. Този път ще си поговорим сериозно за отношенията син - баща и филмите.