автор: Lidda

Какво
Ще споделиш със мене днес, поете?
Откри ли някоя велика истина
през дългите си нощи на страдание?
Или,измъчван от видения,
неспал и изтормозен,
пак си писал бясно
в тетрадките си
своите откровения?
И твойта
никому ненужна мъдрост
ще си остане там,
в тетрадките-забравена.
Светът ще мине и без нея.
Да,поете.
И няма той да спре да се върти
заради твоите страдания.
Не ти ли писна
да се влюбваш,а,поете?
Не ти ли е омръзнало
да пееш серенади
всяка нощ,а виещият вятър
да заглушава нежния ти глас?
От химните хвалебствени
не ти ли се повдига вече?
Докога?
Кога ще слезеш на земята,друже мой?
Кога?
И вечната ти песен
неизпята,
кога ще свърши?
Защо измъчваш другите
и себе си
ненужно?
Забрави ги.
Забрави любимите си.
Те не заслужават
дори и ред
от твоите слова изящни.
Не хаби таланта си.
Без смисъл е.